Подпрял брадичка върху волана, Леон наблюдаваше участъка на Мабини стрийт, разположен от другата страна на улицата. Цивилен детектив се бе облегнал на една от трите полицейски коли, паркирани до бордюра, и бъбреше с три проститутки. След няколко минути Франк ди Палма щеше да излезе от участъка и Баколод щеше да го изгори жив. Тук и сега. Какво ако умреше и той. Важно беше да убие американеца. Нищо друго нямаше значение.
По дяволите Чарли Суи, полицията, всички. Той щеше да си отмъсти. Нека бъдещето само да се грижи за себе си.
Изкикоти се, като си спомни колко лесно разбра къде се намира Ди Палма. Вестниците бяха споменали името на хотела му и Баколод отиде там, за да разбере дали той ще се връща. Отиде през нощта, когато във фоайето нямаше много хора. На рецепцията показа значката си на пазач и излъга, че е полицай, който работи върху случая на Ди Палма. Попита дали някой се е интересувал от американеца.
След няколко минути научи, че Ди Палма е изгонен от страната и че полицаите са идвали в хотела, събрали са му багажа и са го занесли в участъка на Мабини стрийт. Американецът щял да тръгне от там в три сутринта. „Добре че се отървахме“ — каза управителят на хотела. Ди Палма вече не беше добре дошъл при тях.
Хотелът си бе направил много лоша реклама благодарение на репортерите, служителите от американското посолство и американските политици. Планът да изгонят натрапника без много шум беше добър. Баколод се съгласи с това.
Той изведнъж стисна волана на тойотата с две ръце. Няколко униформени полицаи въоръжени с пушки излязоха от участъка и застанаха до колите. Четирима мъже в костюми, двама от тях американци, стояха на стълбите и си говореха тихо. Единият нервно си погледна часовника.
От другата страна на улицата се събра малка група от нощни птици — мъжки и женски проститутки, таксиметрови шофьори, просяци — събраха се да гледат шоуто. Ди Палма вече щеше да излезе. Баколод облиза устни. Пишката му започна да се втвърдява.
С разтуптяно сърце той разви капачката на тубата и внимателно наля бензин в бутилката от ром. Не разля и капчица. Когато напълни три четвърти от бутилката, той я стисна между краката си и здраво зави капачката на тубата.
Остави я на пода, скъса лентичка от кърпата и я натъпка в гърлото на бутилката. При мисълта за огъня почти забрави за Хузи. Когато погледна към участъка, Ди Палма беше излязъл. Позна го от снимките във вестниците. Едър, посивял мъж, застанал на стълбите и обграден от четирима мъже в костюми.
Планът на Баколод беше прост. Ще изчака, докато американецът влезе в една от колите, тогава ще мине покрай нея, ще хвърли бензиновата бомба вътре и ще натисне газта. В Манила само богатите имаха климатични инсталации и затваряха прозорците на колите си. Прозорците в колата на Леон бяха смъкнати.
Когато Ди Палма тръгна по стълбите, Баколод взе кутия кибрит. Щом униформените полицаи отвориха задната врата на средната кола и я посочиха на американеца, Леон запали клечка и докосна с нея парчето от кърпата, увиснало от пълната с бензин бутилка. Платът пламна веднага.
Изведнъж прозорците на тойотата се затвориха плътно. И четирите прозореца бяха затворени. Всички врати изщракаха. Някой го заключи в собствената му кола. Какво, по дяволите, ставаше?
Огледа празната си кола и усети, че е скован от арктически студ. После се надигна такова силно зловоние, че той усети горчивия вкус на несмляната храна, която изригна от носа и устата му. Кой му правеше номера?
Усети, че краката му са мокри. Мила Дево. Тубата беше отворена и бензинът изтичаше. Краката му подгизваха. Целият под беше мокър. Погледът му се спря върху нещо. Пламъците обхващаха кашона. Всички кутии кибрит се подпалиха.
Кашонът пламна бързо, пламъците обхванаха мокрия от бензин под. „Извади фитила от бутилката — помисли си Баколод. — Направи го веднага. После отвори вратите и бягай.“ Но не можеше да повдигне ръце. Бензиновата бомба с горящия си фитил остана в ръцете му. Той не можеше да ги повдигне от скута си. Не можеше да помръдне и един мускул.
Видя как Ди Палма влиза в колата, как вратата се затръшва зад него и как първата полицейска кола се отделя от бордюра. Баколод изпищя срещу това последно и най-болезнено разочарование в живота си. И докато крещеше, тойотата се превърна в огромна огнена топка.
Манила
Чарлз Суи проведе много неприятен разговор с Черния генерал по радиото, предпочитаната от Триадата форма за далечни комуникации. Телефонните обаждания и писмените съобщения лесно можеха да бъдат записани или заловени. Радиопредаванията не можеха да се контролират.
Читать дальше