Марк Олдън - Силата ТЕ

— Свалете му белезниците.

В стаята имаше половин дузина мъже. Всичките гледаха надолу към небръснатия, мръсен и много ядосан Ди Палма.

Единият беше Бари Оменс.

Манила

В хотелската стая беше тъмно като в рог. Разтревоженият Тод не можеше да спи. Лежеше под прозореца с изглед към моста Мак Артър. Имаше чувството, че е заобиколен от огньове. Секунди по-късно го обхвана леден студ и зъбите му затракаха. Даже сърцето му се тресеше.

Той знаеше какво става с него, но беше безсилен да го спре. Скоро щеше да бъде обсебен от един самурай, умрял преди четиристотин години. А с това щеше да дойде и страхът да не бъде заробен от демона Айки-рио. Роден от злокобни мисли, Айки-рио беше дух, който търсеше убежище в нещо толкова зло и жестоко като него самия. Страхът на Тод само увеличаваше надвисналата опасност.

Свила се в леглото до вратата Джоан спеше дълбоко. Беше обърната с лице към Тод. След шест часа трябваше да са на международното летище в Манила. Щяха да хванат полета за Ню Йорк в 5:00 часа. Бари Оменс направи резервациите.

По-рано през деня Тод и другите се срещнаха с шефа на ОБН в един ресторант край древните руйни на форт Сантяго на Адуана стрийт.

— Франк иска вие тримата да напуснете Манила утре заедно с него — съобщи им Оменс. — Телевизионната компания плаща билетите. Ще си ги вземете от центъра за резервации на „Пан Уърлд“. Франк ще бъде освободен при условие, че незабавно напусне страната. От участъка ще го закарат направо на летището. Ще го охраняват до излитането на самолета.

— Ами багажът му? — попита Бенджи. — Няма ли да си събере парцалите?

Оменс поклати глава.

— Ченгетата ще съберат нещата на Франк и ще ги занесат на летището. Ако не се качи на ранната птичка, на специалния полет призори, ще си има проблеми. Искат незабавно да напусне града. Не му дават време даже да напише една картичка. Bon voyage, aloha и adios.

С притворени очи Оменс се облегна в стола си и започна да си играе с вилицата.

— Разбери нещо, Тод. Баща ти успя да закърпи нещата, а това е най-ужасният кошмар за някого. Даже аз бях впечатлен. Веднага щом научих къде го крият, уведомих посолството. Исусе, трябваше да ги видиш как действат. Незабавно вдигнаха на крак сенатор Куарекио и машината се задейства.

— Междувременно — продължи той — аз отидох в участъка и настоях веднага да видя Франк. Казах на ченгетата, че трябва да работим заедно. „Това ли наричате съвместна работа, да малтретирате един от моите хора?“ — казвам им. Докато бях там, се появи един човек от посолството и започна да ругае, че се отнасят така с Франк. По-късно се свързах с Куарекио и вицепрезидентът се обади на филипинския посланик във Вашингтон. От телевизионната компания вдигнаха най-голямата врява. Стана направо като на война. Приятелите на Франк скочиха върху тези копелета от много голяма височина. Беше нещо, което си заслужава да се види, повярвайте ми. — Оменс хвърли вилицата на масата и се ухили. — Когато трябва да се залови някой, никой не може да се сравни с твоя старец. Ето защо беше страхотно ченге. Познава всички.

— И ти нямаш представа кой ти е казал къде да откриеш баща ми? — попита Тод.

Мъжът поклати глава.

— Преди два дни ми се обади една жена, но не си каза името. Беше филипинка, само това мога да кажа. Предупреди ме и затвори. Но мисля, че някой й подсказваше. Някой беше с нея и й казваше какво точно да говори. Предполагам, че беше ченге.

— Защо мислиш така? — изненада се Бенджи.

— За да знаеш какво става с Франк, трябва да си вътрешен човек. В този случай вътрешен човек означава ченге. Жената ми разказа, че ще го местят в 6 часа, че е арестуван, без да го регистрират. Така би се изразил само полицай. — Той погледна към Тод: — Споменавал ли ти е нещо за някакви жени в Манила? Полицайки, секретарки?

— Не, не е.

— Точно това е. Те не ни оставиха насаме и аз не успях да го попитам кой се е обадил. Но смятам, че той знае кой е бил. Като говорим за информация, вие момчета, взехте ли нещо ценно от вчерашната си среща? Избягахте от хотела като че се намирахте в самия ад.

Бенджи се усмихна и не каза нищо. Отговори Тод:

— Да.

Оменс се опита да говори небрежно:

— И колко е ценно?

— Важно е — отвърна момчето. — Определено свързва господин Бърлин с Лин Пао.

Полицаят погледна ноктите на дясната си ръка.

— Боже, какво не бих дал, за да мога се изправя срещу тези две копелета. Не сте живели толкова години на тази земя, колкото аз съм се опитвал да ги свържа по някакъв начин.