Марк Олдън - Силата ТЕ

Полицаите, осем униформени и шестима цивилни, носеха оръжие, с което успешно можеха да нахлуят в Коста Рика. Онова, което последва, бе най-неприятното преживяване в живота на Ди Палма. Сложиха му белезници, прекараха го под погледите на гостите в хотела и го вкараха в полицейска кола, която го закара в управлението край манилската катедрала на Плаза Рома.

Той влезе в управлението под звуците на гърмящия орган. „Има 4500 тръби — гордо му съобщи един детектив, — донесен е от Холандия и е най-големият в Азия.“ Ди Палма, с белезници, впити в китките му, си помисли: „Ето от какво се интересуват любопитните умове — от огромния ти орган“.

В управлението го принудиха да се съблече гол, за да го претърсят. Това изобщо не му хареса. Но тези ченгета като че ли не бяха склонни да се съобразяват с настроенията му. Едно избухване можеше да ги провокира и те щяха да започнат да пипат по-твърдо. Ди Палма беше американец, при това репортер, и на седмица получаваше толкова, колкото те не можеха да изкарат за десет години. Това бе достатъчна причина, за да го тормозят и да превърнат престоя му в полицейското управление в преживяване, лишено от безгрижие и удобства.

Не протестира заради това, че отказаха да му осигурят контакти с външния свят. Никакви телефонни обаждания до роднините, до американското посолство или до телевизионната компания. На този етап не можеше да наеме адвокат, не можеше да говори с репортерите. На него не му трябваше научна степен, за да разбере, че са го изолирали, докато някой ги подкрепи за случая в хотелския му апартамент. По най-лошия сценарий можеха да го убият в участъка по заповед на Лин Пао или на влиятелните филипински комисионери, загрижени да защитят мултинационалните компании, които въртяха бизнес в тази страна.

Когато попита в какво го обвиняват, детектив Филарка, нисък, бъбрив филипинец с тънки мустачки, му отговори:

— Ще ти кажем, когато сме готови.

Още един начин да спечелят време и да оправят бъркотията, помисли си Ди Палма. Нещо му подсказваше, че не трябва да очаква голяма подкрепа на твърдението си, че е действал при самозащита.

Единственият свидетел, който би могъл да му помогне, Федерико, шефът на пиколата, очевидно беше изчезнал. Поне не го доведоха в управлението, не споменаха и името му при ареста на Ди Палма. В най-лошия случай се разиграваше сценарий номер две — Федерико е бил задържан, за да не говори с никого. Или беше мъртъв. И в двата случая щеше да му е доста трудно да помогне на Франк.

Първите си часове в полицейския участък прекара в стаята за разпити — тя нямаше прозорци, светлозелена дупка с пукнатини по тавана, метални сгъваеми столове и мръсна мивка с развален кран. Както стаите за разпити по цял свят и тази вонеше на скука, страх и стари пръдни. Не беше боядисвана от години. Приличаше на милионите други като нея.

Реши да сътрудничи на полицията. Отговори на всички въпроси и не направи опит да протестира. Знаеше, че е безсмислено. Полицаите по цял свят не обичат неприятностите. Умниците не издържаха дълго в стаите за разпит.

Чисто губене на време си беше да се опитва да мами тези типове. Трябваше само да претърсят стаята му и да прегледат бележките му за пожара в „Таалтекс“, за Нелсън Бърлин и Лин Пао. Тогава ченгетата и всички други заинтересовани щяха да добият съвсем ясна представа за целта на посещението му във Филипините.

Той призна, че е уредил срещата си с Хузиана де Вега, но че не ставало дума за секс. Искал да я разпита за пожара в „Таалтекс“, в който загинаха дузини млади жени, а заедно с тях и кръщелницата на приятеля му. Ди Палма смяташе, че госпожица Де Вега може би е имала представа за това кой е подпалил пожара. Те или не се интересуваха, или знаеха какво свързва джуджето с пожара.

Във всеки случай решението му да им каже истината беше правилно. След двадесет минути разпит те му показаха откраднатия часовник, намерен в опожарената барака, който той получи от Мартин Маки. Бяха го взели от хотелския апартамент на Ди Палма заедно с изрезки от вестникарски статии за пожара и бележките му за Нелсън Бърлин и Лин Пао. Полицаите обаче не споменаха за бележките, засягащи Пао и Бърлин. Този пропуск не му убегна.

Попитаха го как се е сдобил с часовника. „Мартин Маки ми го даде“ — отвърна Ди Палма. А как инспекторът се е сдобил с него? Не отговори. Знаеше, че Маки е дал подкуп, за да се сдобие с часовника. Дал го беше на бъбривия Филарка, който сега стоеше сред разпитващите, вперил нежните си кафяви очи в задържания.