Марк Олдън - Силата ТЕ

Тримата китайци успяха да стигнат до къщичката на Гутанг. Момичето бе единствената им видима мишена. То се опитваше да се промъкне през гъстите храсти, които скъсаха роклята му и като че ли му пречеха да продължи. С огромни усилия и изподраскана цялата, Джоан се промъкна през храстите.

Наведе се, огледа краката си, после вдигна глава и забеляза тримата убийци на Триадата да тичат надолу право към нея. Тя се изправи, свали и другата си обувка, захвърли я и хукна към огромния мавзолей. Стрелците я чуха как моли момчетата да не я изоставят. Те очевидно бяха отпрашили напред.

Виковете й за помощ информираха преследвачите й, че ще се сблъскат със слаб и разделен противник. Тя щеше да падне най-напред. После щяха да останат трима въоръжени мъже срещу две момчета. Много неравно състезание.

Водачът на стрелците, широкоплещест мъж с тъмни очила, бе получил заповед да достави главите на Бенджи и партньора му. А пък Гутанг току-що бе дал една дискета на хлапетата. На Чарли Змията това сигурно щеше да му се стори интересно. Колкото до момичето, водачът и хората му щяха да се позабавляват с кучката, преди да я убият.

В подножието на хълма китайците вдигнаха пушките си високо и започнаха да си проправят път през храстите. Вперил очи в хленчещото момиче, водачът им се усмихна. То куцаше. Страхотно шоу. Привлече им вниманието.

Водачът излезе пръв от храстите и пръв трябваше да умре. Той си проправи път през храсталака почти без никакви затруднения и стъпи върху изсъхналата трева. Беше с гръб към Тод, който лежеше скрит под храстите. Момчето се надигна и удари със свещника широкоплещестия по гърба. Мъжът отвори уста и се свлече на колене. С втория удар улучи темето на здравеняка и го уби веднага.

Бенджи лежеше по корем под храстите. Държеше пръст върху спусъка на узито, а прикладът бе опрян в гърдите му. Изведнъж един крак, обут в сандал, стъпи върху корема му. Другият стрелец на Суи бе излязъл от храстите.

Момчето стреля в глезена му, той извика и подскочи във въздуха, размахвайки ръце и крака. Човекът, слаб, зъбат и вонящ на чесън, болезнено се приземи отляво до Бенджи. Крещеше и се гърчеше, вдигна глезена си и го сграбчи с две ръце.

Бенджи се изправи на колене, прицели се в гърдите на ранения и дръпна спусъка.

Автоматът засече.

Едно отсечено „щрак“ го накара да погледне през рамо. Подскочи от ужас от това, което видя. Беше чул зареждането на пушка, пушка, която сега бе насочена към главата му.

Третият убиец, дребен, с груби черти, стоеше насред храстите, прикладвал пушката на дясното си бедро. Целеше се в Бенджи. „Не е Джоан тази, която ще умре. Аз съм.“ Той се напрегна да поеме удара от късото убийствено оръжие.

Тод реагира бързо. Щом забеляза опасността, надвиснала над приятеля му, метна свещника. Улучи челюстта на дребосъка и той изгуби равновесие. Пушката му падна в храстите. Замаян от болка, нападателят падна настрани в храстите, после започна да рови с ръце, опитвайки се да се изправи.

Бенджи обезумя. Извика, подскочи и се хвърли върху човека, който за малко щеше да го убие. Двамата се превъртяха върху затревената могила. Когато престанаха да се търкалят, момчето остана върху убиеца. Отслабнал от удара на Тод, дребосъкът не направи почти нищо, за да се защити. Усилията му не можеха да се сравнят с яростта на Бенджи.

Той го възседна, заби палци в очите му, после хвана ушите и вкара палците си дълбоко в черепа. Когато палците стигнаха до очните кухини, Бенджи дръпна навън и извади очите. Дребосъкът се разкрещя и млъкна чак когато му счупи врата.

Младежът седя дълго до трупа. Беше навел глава и постоянно виждаше пушката, насочена към него. След едно потупване по рамото той вдигна очи и видя над себе си Тод и Джоан.

— Един живее, друг умира. Това е карма — каза Тод.

Бенджи кимна. Да, карма.

Стана, взе узито и ги последва към гробището. Слабият, зъбат китаец зад тях седна и сграбчи ранения си крак, стиснал зъби от ужасната болка. Трябваше да е мъртъв. Бенджи искаше да го убие.

По-малкото момче му спаси живота. Всичко свърши, каза по-малкият. Един истински воин не убива беззащитните. Остави го жив. И Бенджи се подчини. Направи го неохотно, но се подчини.

Какво беше това момче, което говореше за воини и което волевият Бенджи слушаше без възражения? Оцелелият гледаше как хлапетата се отдалечават от него. Не откъсна очи от Тод чак докато момчето изчезна в далечината.

Манила

Времето, което Франк ди Палма прекара в манилския полицейски участък, най-добре може да се опише като динамично. Всичко започна, когато хотелската охрана го взе за побъркан, който е очистил двама китайци и една проститутка, а после е счупил черепа на третия мъж. Решиха, че трябва да го наблюдават. За минути в апартамента му пристигнаха шестима зловещи филипинци в сиви ленени костюми и бели кожени обувки. Държаха го на мушка, докато пристигне полицията.