Марк Олдън - Силата ТЕ

— Последните пари на Лин Пао, които пренасях, заминаха за Панама — сети се Бенджи. — Онова ченге, което го хванаха, Ван Руутън, то трябваше да вземе парите, преди да превърти. Според мене господин Бърлин не е нищо повече от обикновено муле, също като нас — всички останали тъпи китайци.

Гутанг потупа Тод по рамото, после посочи към монитора.

— Това е една манилска компания за недвижими имоти, в която Бърлин има дял. Управлява я Чарлз Суи, представителят на Лин Пао в тази част от Азия. Компанията се занимава със строителство, с отдаване на сгради под наем и със строителен мениджмънт в поне дузина страни. Тя също така урежда плащанията на Лин Пао за наркотиците и оръжията. Не е задължително да са пари в брой. Понякога плащат със стоки — петрол, памук, ламарина. Това е друг начин за пране на пари. — Направи пауза после допълни: — Този човек, той е бразилец. Живее в Рио де Жанейро. Отговаря за хотелите на Бърлин в Южна Америка. Всички незаконни пари, които му праща Лин Пао, се връщат под формата на смарагди.

— Какво означават тези списъци на цюрихски банки? — попита Тод.

Филипинецът се усмихна.

— Това са плащания, превеждани от Лин Пао и господин Бърлин на президента Маркос. Филипините са източник на евтина работна ръка, нещо много важно за Бърлин и за другите бизнесмени. Много японски компании също експлоатират нашите хора. Боже, прости ми, че съм им помагал да го правят. Бърлин плащаше на Маркос чрез швейцарски банки, а в замяна на това Маркос потушаваше работническите вълнения. Американецът убеди Лин Пао да финансира някои политически мероприятия.

Тод извади дискетата и изключи компютъра.

— Баща ми ще бъде много доволен от тази информация. Благодаря ви, господин Гутанг. Не е необходимо да оставате повече тук.

Мъжът огледа малката къщичка.

— Съпругата ми беше много почтена жена. Също и Елизабет Куан. Загубих две любими жени. Ти си прав. Уважавам паметта им, като изобличавам Нелсън Бърлин и Лин Пао. Моля ви, благодарете на Мартин Маки за парите.

Тод протегна ръка.

— Ще го направя, сър.

— Ти си истински джентълмен. Сега разбирам защо баща ти ти има такова доверие. Кажи му, че много жени бяха убити, за да може тази информация да се запази в тайна. Техните души също трябва да бъдат почетени.

— Той ще разбере.

Стиснаха си ръцете. После Гутанг огледа за последен път къщичката и излезе.

Бенджи затвори вратата зад него, отиде до прозореца и погледна през кепенците. Тод върна дискетата в плика и го подаде на Джоан. Тя го прибра в чантичката си.

Изведнъж Бенджи извика:

— Мамка му.

Обърна се към Тод.

— Четирима мъже току-що тръгнаха след Гутанг в подножието на хълма. Не съм сигурен, но мисля, че са китайци. Десет към едно, че са момчета на Чарли Суи. Ако го проследят, ще се заинтересуват от нас. А ако проследят нас, за него няма да е по-добре. Че кой друг може да се интересува от нас, ако не Триадата?

Бенджи пак погледна през прозореца.

— Мамка му, Гутанг почти се беше измъкнал. Събориха го на земята пред драконовите храмове. Човече, наистина ще му разкажат играта. Юмруци, ритници, всичко. Бедното копеле. Ще им съобщи всичко за дискетата, това е сигурно. Ще им каже всичко, което поискат да узнаят. Как, по дяволите, са ни намерили?

Тод затвори очи и взе от масата един меден свещник. Тихо се помоли на духовете на къщата да му простят, защото бе принуден от кармата си да вземе свещника и така да оскверни гробницата.

Отвори очи и погледна към спътниците си, които не откъсваха поглед от него. Без да каже и дума, той ги изведе от къщата. Минаха край тясната градинка и се изкачиха на възвишението. В подножието му, край драконовите храмове, четирима китайци стояха над проснатия Раул Гутанг.

— Мисля, че трябва да изчезваме от тук — предложи Бенджи.

Тод, вперил очи в четиримата, поклати глава.

— Още не, не можем да им се измъкнем с Джоан. Сигурно е, че ще тръгнат след нас. Искам да е при моите условия.

Бързо нареди на двамата какво да правят. Докато той говореше, един от китайците се опита да изправи окървавения Гутанг на крака. Другите трима, двама от които носеха рязани пушки, тръгнаха нагоре по възвишението. Право към хлапетата.

Тод се обърна и побягна. Бенджи и Джоан го последваха. Китаецът хукна нагоре.

С Бенджи по петите му, Тод изчезна зад къщичката. Джоан бягаше по-бавно и залиташе, за да ги настигне. Тревистото хълмче зад къщичката водеше надолу към редица гъсти, ниски храсти. От другата страна на храстите се издигаше огромен сив мавзолей. Зад него се виждаха много домове, построени за мъртвите.