Марк Олдън - Силата ТЕ

Погледна към вратата. Другите детективи и изтупаните им посетители се готвеха да влязат в стаята. Ди Палма прошепна:

— Бари Оменс.

Детективът го изгледа, после се обърна и тръгна да посрещне колегите си. До вратата се обърна и изкрещя:

— Тъп кучи син! Не се опитвай да ме разиграваш. Не си в Америка. Ти си в моята страна, а тук ние създаваме правилата, разбираш ли?

Франк разтри врата си и си помисли: „Предполагам, че отговорът е «не». Ако виждаш светлина в края на тунела, значи си тръгнал по погрешен път“.

Разпитът продължи. Полицаите искаха да разберат какво знае за пожара. Кърли, Лари и Моу стояха до едната стена, тихо наблюдаваха процедурата, пушеха непрекъснато и от време на време си прошепваха нещо. Час по-късно единият пристъпи напред и подаде ръка. Детективът му подаде протоколите от разпита и триото изчезна. Изтощеният, прегракнал Ди Палма още не бе получил минерална вода.

Филарка беше прав, че ще го местят постоянно. Малко преди полунощ отново му сложиха белезници и го откараха в един участък в края на бедняшкия квартал Тондо. Отделиха го от другите затворници — пияници, травестити, джебчии и проститутки, които преспиваха по една нощ в килиите за задържане. Никакво общуване с Ди Палма. За него имаше самостоятелна квартира.

Прекара нощта върху пода в малка стаичка на втория етаж, използвана за склад на крадени вещи и стари шкафове. Някой му намери стар, вмирисан на пикня дюшек и влажно одеяло. Дадоха му две варени яйца и чаша хладен чай, които той погълна за секунди. Беше изгладнял като вълк.

С малко храна в стомаха, той се отпусна и легна по гръб върху дюшека. Сгъна одеялото и го сложи под главата си като възглавница. Помисли си за Жан и Тод. Трудно му беше да повярва, че може да не ги види отново. Беше прелетял през половината свят, за да защити съпругата си и да помогне на сина си да унищожи Лин Пао. Нима бе пропътувал цялото това разстояние, за да срещне своята смърт?

Тод би казал, че това е карма, нещо, което човек не може да отмени. От което не може да избяга. Нещо, което не можеха да спрат и най-високите стени. Ди Палма още не беше измислил дума за ситуацията, но със сигурност знаеше едно — беше потънал до веждите в нечистотии и адски се нуждаеше от сламка, през която да диша.

Филарка бе последната му надежда да се измъкне. За нещастие филипинецът като че ли мислеше повече как да си прикрие задника, а не как да свърши някое добро дело. „Угасете светлините — помисли си Ди Палма, — забавата свърши.“

Когато се събуди на другата сутрин, намери на пода още чай и варени яйца. Изяде ги, после почти цял час чете два стари броя на списание „Хъстлър“, които намери в един шкаф. Все още изнервен, той направи няколко упражнения за раздвижване. Загря и реши да потренира. Сви на руло един брой от „Хъстлър“, за да го използва вместо тояга, и направи няколко движения от ескрима. Когато свърши, беше облян в пот, но се чувстваше почти като преди. Почти.

Два пъти го извеждаха от стаята: веднъж, за да отиде до тоалетната, другият път — на разпит. Разпитът се водеше от нов екип, три ченгета, които не беше виждал по-рано. Но всичко друго си беше същото. Въпроси за пожара. Заплахи, че може да отиде в затвора по обвинение в убийството на една проститутка и двамата й партньори.

Диетата му от варени яйца и чай, безвкусна, но годна за ядене, си остана същата. Ди Палма белеше едно от вечерните си яйца, когато му заповядаха да се стяга. Щом се мръкне, щяха да го местят. От вестта го обзе параноя, която бързо му уби апетита.

Придружен от униформени ченгета с пушки, вторият екип за разпит го поведе към втора фаза от пътуването му за никъде. Оформиха конвой от три коли, които включиха червените светлини. Едва избягваха катастрофите, а Ди Палма седеше вдървен на задната седалка. Пътуването не ставаше по-приятно от това, че седеше до ченге, чийто дъх миришеше така, все едно че си беше дъвкал чорапите.

Отпусна се, когато стана ясно, че ще останат в града; в крайна сметка нямаше да го изведат сред природата, за да получи куршум в главата. Конвоят не пътува дълго. След двадесет минути намалиха скоростта пред участъка срещу пицарията на Шейки на Мабини стрийт. Днес извади късмет, но не се знаеше какво щеше да стане утре.

Натикаха го в участъка. Той почти загуби равновесие, когато някой го блъсна отзад, сигурен знак, че късметът го изоставя. Щом се чувстваха свободни да пипат твърдо, значи не им пукаше кой е той.

Влязоха в участъка. Ди Палма още беше с белезници на ръцете. Ченгетата го наобиколиха. После го бутнаха в тъмен коридор и го поведоха към една стая. През матовото стъкло на вратата се процеждаше светлина. Едно ченге се втурна напред да отвори вратата. Застана отстрани, а другото блъсна арестувания в стаята и го събори на колене. Иззад бюрото се чу мъжки глас: