Марк Олдън - Силата ТЕ

Бяха любовници от шест месеца. От мига, в който видя Тароко, Ван Руутън твърдо реши да я притежава. Но след като успя, той получи нещо много повече. Тя веднага се превърна в източник на цялото му удоволствие и болка. За пръв път в живота си разбра какво е да обичаш и да те нараняват.

Миналата вечер в апартамента му те се натряскаха с качака, бразилски ром, който не можеше да се пие, без да се смеси с плодов сок. Тароко донесе четири бутилки от Рио де Жанейро, където изнесе няколко концерта. Ромът беше невероятен. От него Ван Руутън стана твърде енергичен, рефлексите му бяха страхотни и се чувстваше по-потентен от всякога. Не можеше да си спомни колко пъти двамата с Тароко си играха на „скрий наденичката“.

По едно време взеха барбитурати, за да се поуспокоят. После дойде време за дрогиране. По предложение на Тароко напълниха наргилето с бразилски ром и от това кокаинът придоби изумителен вкус. Удоволствие, което не може да се опише. С никоя жена Ван Руутън не бе препускал толкова лудо.

Баща му го наричаше дебелоглав глупак, човек, прокълнат да притежава животински сексуален нагон. Старото татенце имаше право. Той наистина беше всичко това, че и повече. Беше красив, очарователен, твърде безразсъден към собственото си благополучие и нетърпелив с онези, които не можеха да го догонят.

Баща му беше силен и властен човек, който смяташе свободолюбивото си единствено дете за горчиво разочарование. И двамата се страхуваха един от друг. С времето този страх се превърна в тиха, трайна омраза. И двамата усещаха, че някой ден тя ще се разрази.

Приятният външен вид и чарът му винаги превръщаха Ван Руутън в център на вниманието, нещо, за което баща му му завиждаше и никога не му прости. Още от раждането си момчето получаваше всичко, което поиска, като манипулираше жените, независимо дали те бяха детегледачки или роднини, съученички или непознати. Когато порасна, беше сигурен в себе си само когато направляваше или контролираше хората. Ако манипулациите избухнеха в лицето му, нека да бъде така. Трябваше да постигне своето на всяка цена.

Тери, втората му съпруга, го бе оправдала, споделяйки една мъдрост:

— Ти си скорпион. Би предпочел да се ужилиш и да умреш, отколкото да позволиш на някой друг да те убие.

Точно така, скъпа Тери.

Баща му беше хладнокръвен, алчен негодяй, а майка му — снобка, фанатично обсебена от бриджа, благотворителните балове и републиканците от дясното крило на партията. Ван Руутън израсна, разчитайки единствено на себе си. Междувременно научи нещо от родителите си — мъжете вземат каквото искат, а жените вземат всеки боклук, който им дадеш.

Не го интересуваше нито колежът, нито светът на бизнеса. Последното, което му се искаше, бе да стане един от безличните хора. Имаше нужда от отдушник за неудържимата си енергия. Имаше нужда от непрекъснати предизвикателства, нещо, което никога няма да е тъпо, което ще ангажира острия му ум, ще му предлага постоянно действие и всички жени, които пожелае.

Затова стана ченге. С времето обаче откри, че подземният свят е по-вълнуващ. Винаги можеше да превключи скоростите на емоциите си и да остави само стъпки и облак прах. Ван Руутън направи точно това, когато откри, че в подземния свят има повече вълнения, свобода и секс.

Не се изненада, когато научи, че баща му от години пере пари от наркотици. Старецът винаги си е бил голям лицемер. Престъплението бе логично продължение на всекидневното поведение на Нелсън Бърлин в света на бизнеса.

Ван Руутън бе разведен два пъти. Разтури и двата брака с изневери и злобна откровеност. Втората му съпруга не се зарадва особено, когато го чу да казва, че да бъдеш мил всеки ден с един и същи човек означава да нарушиш душевното си спокойствие. Дотогава тя смяташе, че е способна да прощава безкрайно. Осемнадесет месеца с него я излекуваха от това заблуждение.

Според него бракът убиваше любовта. Изискваха се твърде много усилия, за да се получи. Той никога не се задоволяваше с една жена, а и не можеше да се чувства отговорен за нечие чуждо щастие. Удоволствието от любовта се криеше в разнообразието. Бракът бе зареден капан за мъже, които се хващаха в него, търсейки любов.

Преди да се срещне с Тароко, не забелязваше разлика между жените. Вярно, че преди да се запознае с нея, страдаше от лоши симптоми на „жълта треска“, преследваше предимно азиатки. Но Тароко беше нещо специално и при всякакви обстоятелства щеше да привлече вниманието му. Фантазираше си как пълната й уста прави невероятни неща с малкия му приятел. А погледът й беше толкова пронизващ, че беше трудно да я гледаш в очите.