Марк Олдън - Силата ТЕ

И той се бе озовавал в леглото с чужди жени. И него го бяха хващали съпрузи и гаджета, но той обръщаше всичко на шега. На тържеството по случай втората годишнина от сватбата им първата му жена го хвана как чука по-малката й сестра. Пияният Ван Руутън отговори на обърканата си жена: „На кого ще вярваш, на мен или на очите си?“.

Тази мръсотия с Тароко бе нещо по-различно. Сега него го мамеха и адски болеше. Тъй като я обичаше, болката и гневът бяха непоносими. Мислеше си трескаво: „Не трябваше да й се доверявам толкова. Не трябваше да й позволявам да стане толкова важна за мен“.

Тя бе първата жена, която пося в сърцето му нуждата от любов. Но истината бе, че тя не отвърна на тази любов и той го знаеше през цялото време. Даже да бе загубил Тароко, както подозираше, още я желаеше и се страхуваше от тези мисли. По дяволите тази шибана кучка!

Извади от кобура своя „Смит & Уесън 38“, върна се до вратата и каза:

— Чук, чук.

Джойдийп бързо вдигна глава. Почти едновременно с него Тароко се изправи в леглото. Най-напред беше шокирана, но бързо си възвърна самообладанието. Разпери пръсти и отметна дългата си коса от лицето и тялото.

— От кога стоиш там? — попита тя.

Ван Руутън бавно отиде до леглото и погледна надолу към индиеца.

— Джойдийп. Е, оправдаваш си името, нали? 12 12 Игра на думи: от joy — радост и deep — дълбок, потаен. — Б.пр.

Портиерът изцъкли очи от страх, погледна към Тароко, после пак впери очи във Ван Руутън.

— Моля ви, моля ви. Не искам неприятности. Отивам си.

— Ще останеш — заповяда му той.

Азиатката махна с ръка.

— Време е да пораснеш, Грегъри. Още в началото ти казах, че не ме притежаваш. Никой не може да ме притежава. Освен това и двамата знаем, че правя само онова, което моят приятел в Тайван ми нарежда. Това се отнася и за връзката ми с теб. Сега моля те, махни това нещо, преди да си наранил някого.

Той кимна.

— Права си за Пао. Знаех за теб и за него. И в същото време не исках да знам. Мисля, че думата за това нещо е „тъпотия“. Междувременно ти ме увлече толкова надълбоко, че не можех да се измъкна дори да исках.

Тя притисна колене към гърдите си.

— Ти не искаш да излезеш, Грегъри. Ти обичаш опасностите. А освен това ти плащат доста добре.

Беше права за плащането. През този уикенд двамата с детектив Ла Вон трябваше да занесат един куфар, пълен с пари на Лин Пао до Панама Сити. От там парите щяха да започнат електронното си пътешествие през банки в шест страни и най-накрая да се появят в една канадска инвеститорска фирма. Двамата щяха да получат по петдесет хиляди долара за тридесет и шест часа работа.

Ван Руутън каза на Тароко:

— Защо трябваше да се чукаш с този кльощав задник в моя апартамент?

Тя се усмихна.

— И аз обичам опасностите. Това е общото между нас, забрави ли? Не приемай живота толкова сериозно, Грегъри.

— Ще ми кажеш ли защо Лин Пао ти е наредил да ме хванеш на въдицата си? Мислех, че кучият син ми вярва.

— Ти си гвелио, чужденец. Външен човек. Никой китаец няма да ти се довери. Може да ти се струва, че си един от нас, че си приет в клуба. Но грешиш. Моят приятел не вярва на никого. Струваше му се, че трябва да се обвържеш с него повече. Да приемем, че на този етап съществува съвсем малка вероятност да го предадеш, без да предадеш самия себе си.

— Разбирам. Значи през цялото време сте ме използвали. И ти, и той, всички.

— Както вече казах, плащаха ти добре. Освен това ти цял живот използваш хората. Особено жените. Който вади нож, от нож умира.

Ван Руутън мразеше хората да се будалкат с него. Адски го мразеше. „Отмъщение — помисли си той. — Още тук и сега. Ще има и доста остатъци за Черния генерал.“

Той се усмихна.

— Вие жълтурите го казвате по друг начин. „Ако плюеш срещу вятъра, плюеш в лицето си.“ А ние казваме: „Каквото си надробил, такова ще сърбаш“.

Тароко се облегна назад и му се усмихна.

— Грегъри, я се съблечи и ще направим една тройка. Обожавам тройките.

Джойдийп поклати глава:

— Не, не, не. Аз трябва да тръгвам. Благодаря за всичко.

Ван Руутън го спря.

— Нека да ти задам един въпрос, Джойдийп. Какво ме съветваш да направя — да ти пръсна мозъка или да ти прострелям топките?

— Не разбирам, сър. Тя ме покани да се кача тук.

Грегъри се усмихна:

— Имам една идея. Вие двамата ще продължите. Ще се държите така, все едно че мен ме няма.

Тароко се надигна.

Той насочи 38-калибровия към главата й.

— Сериозно говоря.

Лицето й се напрегна.