След няколко дни разпитване тук и там и даване на подкупи където трябва, той намери човек, който можеше да свърже Ван Руутън с хората, пуснали хладилника от покрива. Този човек беше чернокож наркоман и крадец на дребно, който сам се наричаше Капитан чудо. Според него неуспелите убийци били пуерториканци, които контролирали търговията с хероин по авеню А. Ван Руутън бил много близък с тази банда. За нещастие Капитан чудо не беше герой. Той отказа да повтори твърдението си пред съда или пред окръжния прокурор. Опитът за покушение остана ненаказан.
Колегите го възпряха да не набие Ван Руутън. Ди Палма се закле да го прогони от полицията. За Ван Руутън този инцидент се оказа малко опасен. Всички в управлението уважаваха колегата му. Много ченгета бяха склонни да приемат думите му, че той е мръсник.
Назначиха му друг партньор, ход, който нямаше нужда от коментар. Обиденият Ван Руутън обеща да си върне. И удържа на думата си.
Жан се подготвяше да снима романтична комедия на Уолстрийт и уговори кмета да се появи в една епизодична роля. След като прочел за намеренията на кмета да украси синия екран, Грегъри се представил на Жан и заявил, че е технически съветник, изпратен от полицията. Ако Ди Палма беше там, щеше да й каже, че Ван Руутън лъже. Но той намираше правенето на филми за отегчителна работа и никога не посещаваше жена си по време на работа. За него процесът на правене на филми не бе по-вълнуващ от това да гледа как се чифтосват две мухи.
Жан бе подвластна на страстите си. Чувствата й надделяваха над разума. Ван Руутън, с хищен инстинкт към жертвите си, извлече всичко от слабостта й. По-късно, когато тя научи причината, поради която той е започнал връзката си с нея, му вдигна страшен скандал. Счупи огледало за две хиляди долара, хвърли от терасата портфейла и значката му и накрая го заплаши, че ще го убие.
Никой мъж не беше я използвал толкова гадно. И кого можеше да обвинява? Тя сама пъхна ръка в огъня. Изгори се лошо, но изгори и Франк. Заслужаваше си да страда, но той изобщо не го заслужаваше.
Жан бе най-жизнена, когато се подчиняваше на страстите си, но това бе и най-голямото й робство и тя го знаеше. Проблемът беше там, че тя не можеше да се контролира. Пожелаваше каквото види, особено ако това бе чувствен предизвикателен мъж. Фактът, че такива мъже винаги я караха да страда, бе ирония на съдбата, а не загуба за нея.
— Страдам от илюзията, че знам какво искам — каза тя на Франк.
И двамата знаеха защо той не я е напуснал досега. Страхуваше се, че без Жан вече няма да е способен да обича.
Застанал пред красивия дайто, Ди Палма прокара пръсти по дръжката, покрита с акулска кожа. Тъкмо щеше да извади меча от ножницата, когато чу гласа на Жан:
— Знаех си, че ще те намеря тук.
Погледна през рамо. Тя стоеше на вратата, скръстила ръце. Беше облечена с червена фланелена нощница, топли чехли, а лицето й беше подпухнало от съня. Той разпери ръце, тя приближи до него и отпусна глава на рамото му.
— Стомахът ти още ли е зле? — попита я той.
— По-добре е. Най-накрая успях да заспя.
— Когато излязох, ти спеше като новородена. Аз ли те събудих?
— Не. Ти се движеше с грацията на газела или на литнала птица, както предпочиташ. Не съм чула кога си излязъл.
Ди Палма я погали по косата.
— И защо си станала?
— Липсваше ми. В това голямо легло е студено, когато няма кой да те стопли. Пък и си помислих, че може би се тревожиш за нещо. Дойдох да те успокоя.
— Нали го направи преди това.
Тя нежно го ухапа по гърдите.
— В живота има и други неща, освен секса, макар че точно сега не мога да се сетя какви са.
Те се държаха в прегръдките си, повече от минута не продумаха, а после Жан попита:
— Притесняваш се за Бърлин?
Той поклати глава.
— Не. Смятам, че той знае за дискетата. Хората на Лин Пао в Манила сигурно са му казали. Информацията изглежда добра, но не мога да я използвам, преди да потвърдя някои неща и да я покажа на адвокати. Ще искат железни доказателства, особено за това, че Бърлин е изнасилил сестра си и после я е убил. — Въздъхна. — Смятам, че доста ще ме изтормозят за това. След като предам доклада си, те ще отидат при Бърлин, за да чуят и неговата версия. Все пак той е главен акционер в мрежата. Така че не се надявам скоро да направим удара. Ще минат поне две седмици. Което за нещастие дава време на Бърлин да направи своя ход.
— Ами твоят екип за разследвания? Те не се ли натъкнаха на нещо?
— Още не. Но съм ги накарал да работят само върху това. Оставили са всичко друго и са концентрирали усилията си върху Бърлин и Лин Пао. Ровят се и в убийството на Рода Бърлин, и в екзекуцията на годеника й. Опитват се да измъкнат нещо от Министерството на отбраната и от китайското правителство.
Читать дальше