Той включи осветлението и примигна от внезапната промяна. Стените бяха отрупани с великолепна колекция от самурайски мечове — дайто, дълги мечове; вакизаши, средно дълги мечове; тантос, къси мечове. В малки кутии или в стъклени витрини бяха изложени японски щитове, яки, лъкове и украсени дръжки на мечове и ками. Ди Палма дойде тук, за да остане сам и да помисли.
Беше си възвърнал силата, беше се научил да използва лявата си ръка чрез кендо. Мечът се сливаше с него. Имаше талант за кендо и ескрима, но не се задоволи само със съвършената си техника. Изучи историята на самурайския меч и историята на хората, които го бяха изковали, както и на онези, които се бяха били с него.
Колекционираше мечове и пътуваше до Япония да изследва оръжия. Написа книга за японските мечове и за изработката им. Така се утвърди като американски авторитет по темата. Американските антиквари, частните колекционери и даже някои японци търсеха мнението му за автентичността на мечовете. Ди Палма бе поканен да говори в колежи, пред бизнесмени и други групи, интересуващи се от японската култура. Някои го наричаха експерт по мечовете, а това му напомни предупреждението на баща му. „Когато станеш експерт — казваше старецът, — преставаш да мислиш.“
Ди Палма потрепери в малката стаичка и вдигна яката на халата си. Разбираше защо е погълнат изцяло от мечовете и другите оръжия. Беше прекарал живота си в борба срещу измамата и предателството; беше му трудно да е открит пред хората. Подозренията му към света като цяло превърнаха полицейската работа в логичен избор на професия. Бойните изкуства бяха просто допълнителен метод за самозащита.
Но с времето бойните изкуства го научиха на много неща, не само да се бие добре. Той разбра значението на традицията, колко е важно продължаването на историята и културата, нещо, което баща му смяташе, че трябва да направят със семейното сицилианско наследство. Чрез изучаването на кендо и самурайските мечове започна да разбира, че миналото пази ценностите си за настоящето. Бойните изкуства го научиха колко важно е да търси и да открива, да използва изкуството и мисълта на всички времена.
От прозореца на стаичката видя полицейски катер, който бавно обикаляше празното нюйоркско пристанище. От другата страна на пристанището южният край на Манхатън си оставаше тъмен и полускрит от мъглата. Ди Палма се усмихна. Незабелязана от полицаите на борда на катера, една чайка кацна на щирборда, сви се и се повози безплатно.
Ди Палма се отдалечи от прозореца и пипна меча отдясно. Любимото им оръжие с Тод бе изковано преди повече от триста години през японския шинто, периода на новите мечове. Точно този меч заблуждаваше окото. За нетренирания поглед той можеше да мине за ефикасно оръжие. Но той бе предназначен повече за козметични цели, а не за битка.
Ковачът бе гравирал цветя и птици върху острието, а не санскритските думи за смелост и вярност до смърт. Дайто бе повече атрактивен, отколкото полезен. Външният му вид лъжеше.
Същото можеше да се каже и за Ван Руутън. Напоследък Ди Палма твърде често мислеше за него, за него и за изчезналата Тароко. Акулските очи го бе повикал, защото бе длъжник на Жан, или поне така твърдеше. Той искаше да унищожи баща си — ето как Ди Палма се озова във Филипините и там едва не го очистиха. В Ню Йорк имаше време за размисли. Започна да си задава някои въпроси относно истинските намерения на бившия си колега. Дали Акулските очи не играеше някаква игричка с него? Нима Ди Палма не беше използван, за да отвлече вниманието от изпарилата се вдън земя Тароко?
Акулските очи беше по-хлъзгав от намазана с масло змиорка. Този тип много си падаше да контролира другите и обичаше интригите. За него целият свят представляваше открита сцена, а той беше звездата. Ако Тароко го беше направила на глупак, тя си бе навлякла куп неприятности. Ван Руутън беше чувствителен като зеница. Нападнеш ли го, веднага се обръща срещу теб.
В последните дни от съвместната им работа Ди Палма търсеше доказателства, за да го обвини в това, че предава информация на китайската мафия. Отговорът на Ван Руутън бе опит за покушение срещу него. Той предупреди наркодилърите от долния край на Ийст Сайд, че Ди Палма възнамерява да се срещне с информатор на тяхна територия.
Шофирайки полицейска кола без отличителни знаци, Франк пристигна в Ийст Сайд в един късен октомврийски следобед. Паркира пред изоставен жилищен блок, излезе на тротоара и тъкмо щеше да затвори вратата на колата, когато косата му настръхна, защото почувства опасността. Кендо бе изострило инстинктите му и той беше много бърз. Скочи от колата и след по-малко от секунда от близкия покрив полетя стар хладилник, удари колата и я разби.
Читать дальше