Ди Палма я целуна по косата.
— Чарлз Суи разказал на Тод, че е замесено и правителството на Чанг Кай-ши. В наши дни това означава Тайван, но се съмнявам, че ще ги убедят да сътрудничат. Защо трябва да си признават, че преди четиридесет години прикрили убиец и изнасилвач, че са го освободили, защото той можел да спечели пари за Триадата?
Жан зарови лице в гърдите му и пъхна ръце в джобовете на халата му.
— Научи ли нещо повече за смъртта на Чарли Змията? Чарли Змията. Откъде ги измислят тези имена?
— Бари Оменс ми каза, че мъртвият господин Змия бил аутопсиран. Каза също, че тенисистът е изчезнал.
— Някой си Рафаел?
— Да-а. Очевидно той се е появил на урока, после е изчезнал веднага след началото на бурята. След като светкавицата е превърнала бунгалото в микровълнова фурна.
Тя вдигна очи към него.
— Веднага след като Тод и Чарли Змията са се срещнали. Успя ли да говориш с Тод за смъртта на Чарли Змията?
Ди Палма поклати глава.
— Не. Момчето е доста изтощено. Вчера спа цял ден и още не е излизало от стаята си. Бенджи стои край него като някое проклето куче пазач.
Жан потрепери.
— Може би онова нещо се е върнало.
— Айки-рио?
Тя кимна.
— Може би. Мисля, че заради това е уморен. Това нещо извлича много енергия от него. Няма да каже нищо за това, пък и кой може да го обвини. Да кажем, че е възможно Тод да има нещо общо със светкавицата. Той е отишъл да се види с Чарли Змията и да научи нещо за сестрата на Бърлин. Най-напред не разбрах как Тод и Бенджи са успели да се промъкнат покрай охраната на Змията. После се сетих за Рафаел Амандо, тенисиста. Чарли Змията се е изпекъл рано сутринта, когато е трябвало да има урок по тенис. Така че момчетата са влезли при Змията заедно с Амандо. Това е единственият възможен начин.
— Казаха ми, че са били в къщата на Суи. Някак си са го накарали да признае, че Бърлин е изнасилил и убил собствената си сестра. Очевидно Пао и правителството на Чанг са покрили всичко. След като ми разказаха това, Тод и Бенджи нямаха настроение да продължават разговора.
— Защо Чарли Змията ще признава нещо такова?
Ди Палма поклати глава.
— Не знам. Всъщност знам. Тод го е принудил. По един или друг начин, но го е принудил.
— Ами Джоан. Защо трябваше да умре?
— Според Тод това е карма. Тя му е била робиня преди четиристотин години. Нуждаела се само от едно дело, с което да изкупи греховете от предишните си животи. Като се е жертвала за хората в самолета, тя веднага се е съединила с боговете. Тод казва, че сега е свободна.
— Бедното момиче. Но ако не беше тя, самолетът щеше да падне в океана и ти щеше да умреш. Мисля, че това е истинската причина, поради която тя замина с теб за Манила. Тод не спомена за това, защото не искаше да се почувстваш виновен. Обикновено идваш в тази стая, когато си в настроение да размишляваш върху състоянието на Вселената. Сега какво те притеснява?
— Ван Руутън.
Тя потрепери в ръцете му. Ди Палма поклати глава.
— Мислех за онази китайска певица, с която той ходеше. Тя е изчезнала. Мисля, че той я е убил.
Жан го погледна.
— Грег се мисли за по-умен от всички ни — каза той. — Заради това толкова харесва китайците. Обожава ума им и мисли, че им е равен. А не е. По дяволите, никой не е, ако трябва да си говорим истината. Как можеш да превъзхождаш най-старата цивилизация на земята?
— Франк — прекъсна го тя, — даже да признае, че я е убил, той пак няма да отиде в затвора. Той е информатор и те имат нужда от него. Сам си ми разказвал за някакви престъпници, които избили много хора и не останали нито ден зад решетките, защото били важни свидетели срещу някакъв друг тип.
— Да, но пропускаш нещо. Грег се забавлява, като води с един на нула. В този момент му е достатъчно да знае, че се е измъкнал, след като е убил ключов играч в тази малка игричка. Той е нарушил правилата и сега е изпълнен с това неповторимо усещане за сила. По-късно сигурно ще иска да се похвали, но не сега. Сега му е достатъчно, че знае нещо, което ние не знаем.
— Кажи ми нещо — помоли то Жан. — Ако Грег е такова леке, защо никой не го е забелязал досега? Аз успях да го хвана само за две седмици.
— В този град полицейската работа е свързана с много политика. Трябва да угаждаш на най-различни групи. Кметската канцелария, губернаторската канцелария, чернокожи, гейове, латиноамериканци, евреи. От първия си ден едно нюйоркско ченге тръгва по въже и само Бог може да му помогне, ако се подхлъзне и падне. За да оцелееш, трябва да си умен, да имаш късмет, да имаш приятели по върховете. Ван Руутън оцеля толкова дълго, защото и трите неща работеха в негова полза. — Поклати глава. — Виждал съм хора, които си затварят очите за всичките мръсотии на този тип. Едната причина е, че той угажда на хората около себе си. Задържа ги върху въжето. Нещо друго — ченгетата не се предават един друг толкова лесно. Атакуват ни от всички страни, така че трябва да се поддържаме даже когато знаем, че другият полицай е черен като самия дявол. Ние срещу целия свят. Има ченгета, които никога няма да повярват, че Ван Руутън е направил нещо нередно. За тях той просто е бил подгонен от някакви розови комунистически либерали.
Читать дальше