Но в оръжейния бизнес той се притесняваше от полицейските информатори, от кражби. Боеше се да не бъде убит като брат си. За да избегне провалите, той предпочиташе да продава оръжие на хора, които познаваше, или на такива, които му бяха препоръчани от доверени приятели.
— Трябва да ме уведомяваш предварително, когато някое от твоите момчета ще идва — каза господин Ту на Чарлз Суи. — Смущава ме това незачитане на процедурата. Да приема ли, че възнамеряваш да отпуснеш юздите на твоите зверчета и така да застрашиш живота ми? Онзи, когото ми изпрати днес, беше истински малък император.
Ядосаният Суи извика:
— Ти да не си луд?! Никого не съм ти пращал.
За какво, по дяволите, говореше този жалък наркоман?
Разбира се, никой не беше казал на дъртака, че Триадата не използва повече „Нефритовите орли“. Бандата знаеше за плана на Лин Пао да ги избие и сега се криеше или отчаяно търсеше сигурно убежище. Но най-опасният от всички, водачът им Бенджи Лок Найн, още беше на свобода.
Дали наистина младият приятел на Бенджи е победил командира Айвън Хо? Суи прие това като фантастична приказка. Та нали Хо беше опитен в бойните изкуства и опасен убиец. Как може такъв мъж да бъде победен от едно момче?
Чарлз Суи междувременно имаше по-важни проблеми. Нямаше време да се разправя с вечно дрогирания господин Ту. Един американски репортер, Франк ди Палма, пристигаше тази вечер в Манила. Тъй като го бяха забелязали с Мартин Маки в Ню Йорк, той се досети, че американецът идва, за да разследва смъртта на кръщелницата на Маки, Анджела Рамос.
В този момент изпитваше безгранична омраза към Леон Баколод, тъпия дребен подпалвач, нает да убие Анджела Рамос. Като остави проклетия си часовник на мястото на пожара, той изложи Суи на огромна опасност. От часовника до Баколод и после до Суи — лесен път, който властите лесно можеха да проследят, ако поискат. За щастие, те не искаха.
Един полицай, близък до Триадата, им съобщи, че часовникът вероятно е откраднат от една проститутка джудже, Хузиана де Вега, която живеела С Баколод в бедняшкия район на Китайския квартал. Тя наскоро се върнала от почивка и незабавно била прибрана в полицията, за да бъде разпитана. Баколод не се върнал с нея. Изглежда бе усетил, че Суи възнамерява да го накаже за зле свършената работа.
Де Вега отрекла, че е откраднала часовника, нещо, което можеше да се очаква. Казала, че не знае къде се намира Баколод. Полицията я пуснала тази сутрин, очевидно приела за истина обясненията й за Леон Баколод. Суи обаче я наблюдаваше денонощно. Когато се увереше, че полицията е приключила с нея, той възнамеряваше да заповяда да му доведат дребната курва и да я разпита жестоко, кърваво, докато тя не разкрие скривалището на Баколод.
Заяви на господин Ту:
— Никакво момче не съм ти пращал, нито пък възнамерявам да ти пращам в близко бъдеще.
Билкарят упорстваше:
— Знам, че беше едно от вашите. Хулиганите ги познавам още щом ги видя. Спомена по име някои от членовете на бандата, младежи, които ти си ми пращал преди. Един такъв властен дребосък, надут като паун. Искаше да му покажа само узита. Нищо друго, само узита.
Чарлз Суи обърна гръб на органа.
— Узита?
— Точно така, по дяволите! Носеше доста пари в колана си, както често правят малките ти главорези. За в бъдеще трябва да ми казвате, че тези момчета ще идват при мен. Просто трябва да ми казвате.
Суи затвори очи.
— Името му. Каза ли си името?
— Има ли значение?
Той скочи на крака и хвана телефона с две ръце.
— Слушай ме, старче. Каза ли си името?
Тонът му уплаши Юан Сен. Той изведнъж заговори с повече уважение:
— Не. Стори ми се доста предпазлив.
— В кой хотел е отседнал?
— Не знам.
— Искам добре да си помислиш, старче. Зарежи опиумните си сънища и ми кажи нещо за това момче. Защото ако не го направиш, може да не доживееш до довечера. Пак те питам — кажи ми нещо за това момче.
Търговецът мълчеше. После промълви:
— Смятам, че идва от Америка. Кантонският му имаше слаб американски акцент и на сакото му беше залепен американски етикет. В джоба на сакото имаше билет от американска авиолиния. Беше нахакан. Обикновено стават такива, като поживеят известно време в Америка.
— Опиши ми го.
Докато човечецът напрягаше мозъка си да си припомни подробности за външния вид на момчето, на което продаде узито, Чарлз не казваше нищо. Господин Ту си спомни, че кръщелникът на Черния генерал рядко повтаря заповедите си.
Читать дальше