Марк Олдън - Силата ТЕ

— Беше млад — каза. — Много красив. Като си помисля, бих казал, че е роден водач.

Чарлз Суи му благодари за обаждането и веднага затвори. После позвъни в офиса си и каза, че няма да се връща. Заповяда на жена си и на слугите да не го безпокоят, докато не им се обади. Трябваше му време за размисъл.

И късно вечерта, когато го информираха, че Де Вега е тръгнала към хотела на Ди Палма, парченцата от мозайката се подредиха. Джуджето и Бенджи Лок Найн, момчето, купило узито, щяха да го предадат на американеца. Де Вега щеше да разкрие истината за палежа и за смъртта на четиридесет и петте жени. А Бенджи, търсейки отмъщение заради предателството на Черния генерал, щеше да заведе Ди Палма при Чарлз Суи.

Той заповяда на хората си да проследят Хузиана де Вега и да разпитат нея и Ди Палма. Да ги разпитат строго и да сравнят отговорите им. От курвата трябваше да научат къде се намира Леон Баколод, а от американеца — къде е отседнал Бенджи Лок Найн. Чарлз Суи подозираше, че едновременното присъствие на двамата в Манила не е съвпадение.

Но преди всичко трябваше да притиснат Ди Палма и да разберат какво знае за смъртта на Анджела Рамос.

След това американецът и курвата щяха да бъдат екзекутирани.

Манила

Тримата китайци последваха Ди Палма от фоайето на апартамента му до обширната плюшена дневна. Двамата бяха насочили пистолети към главата му. И двата пистолета бяха „Магнум 22“ със заглушители. Единият бе в ръцете на кльощаво момче, чийто опулен поглед лазеше по нервите на Франк. Водачът, як младеж с дебел врат, дълбоки очи и няколко златни предни зъба, нямаше пистолет, но постоянно се усмихваше презрително.

Колкото до Хузиана де Вега, тя наистина беше джудже. Имаше голяма глава, хлътнал нос и къси, космати ръце. Беше облечена с жълта копринена рокля, жълти обувки с високи токчета, тъмни очила и бяла филцова шапка с широка периферия. От миниатюрното й рамо висеше бяла чантичка, обсипана с мъниста.

Ди Палма имаше странното усещане, че този костюм му е познат. Беше го виждал и преди, но къде? После изведнъж се сети. Рита Хейуърт в „Дамата от Шанхай“. Спомни си и една много гадна шега. „По-добре да се любиш с ниска жена, отколкото никога да не се любиш с висока.“ Исусе!

Беше чул почукване на вратата. После Федерико се обади и когато отвори вратата, тримата китайци, застанали зад него и Хузиана де Вега, се вмъкнаха вътре. Какво, по дяволите, ставаше тук? Ди Палма погледна към филипинеца, но той сведе поглед. После видя заглушителите на пистолетите и усети ледена буца в стомаха си, а дланите му се изпотиха.

Биячи? Стрелци? Изведнъж той усети, че е повече ядосан, отколкото уплашен. Мамка му, та той бе в страната съвсем отскоро. Не беше успял да създаде неприятности. Чарли Змията не си губеше времето. На кого можеше да са тези момчета, ако не на Змията?

Може да са крадци, тръгнали за бърза печалба, помисли си. Може би охраната на хотела е лоша, нищо ново за Манила. Може би ще се отърве от тази каша, като се раздели с няколко кинта, с кредитните си карти и с ролекса. Сигурно.

Крадците не си водят свидетели. Само че тук нямаше да останат никакви свидетели. Заглушителите показваха, че китайците възнамеряваха да очистят Ди Палма. Хузиана де Вега и Федерико също нямаше да дочакат дълголетие.

Той отиде до фоайето и се отпусна тежко на бастуна си. Преструваше се на безпомощен, сякаш не представлява никаква заплаха, и чакаше възможност да се прояви. Разбира се, ако китайците му я предоставеха.

Възможността се появи толкова бързо, че той едва не я пропусна.

Дебелият врат се изплю върху безупречно чистия сив килим в дневната и на сносен английски го попита дали е сам. Без да изчака отговора, той излая някаква заповед на китайски, а младият стрелец се втурна да претърсва апартамента. Втора заповед и другият стрелец — слаб, плешив мъж с кичур черна коса, който приличаше на човка — пристъпи напред и опря магнума си във врата на Ди Палма. Подигравателната усмивка на Дебелия врат стана по-очебийна.

Пистолетът изнервяше бившето ченге, но той определено ужаси Федерико. Той започна да се моли за живота си, споменавайки тринадесетте си деца и овдовелия си баща, който ослепял от диабет и бил изцяло зависим от него.

После дойде редът на Хузиана де Вега. Хленчейки, тя протегна късите си ръчички към Дебелия врат. Рита Хейуърд не би могла да го направи по-добре.

— Моля ви, имам проблеми с щитовидната жлеза. Получавам сърцебиене. Трябва да си взема лекарството. — Тя си отвори чантичката.