Марк Олдън - Силата ТЕ

Комплексиран заради сцепеното си небце, епилепсията и липсата на образование, Баколод бе ранена птица, нуждаеща се от закрилата на Хузи. Професията й го притесняваше в началото, но по-късно той я прие, защото тя не му даде право на избор.

— Ти споделяш моя живот — каза му тя. — Аз не споделям твоя.

— И никога не ме питай защо проституирам — продължи тя. — Правя го, защото това е единствената игра, която си струва да се играе, и защото съм добра в нея.

През последната им почивка Баколод събра кураж да й каже, че случайно е изгубил часовника, който тя му подари при пожара в „Таалтекс“. Не трябваше да се притеснява, че ще я ядоса. Тя го разбираше, прощаваше му и сега направи всичко възможно да го развесели.

Когато той спомена, че Чарлз Суи ще го убие заради този гаф, Хузи му прошепна:

— Аз ще те защитя от Чарли Змията. Ще оправим работата с него.

Баколод, с палец в устата, сложи глава в скута й и се усмихна. На света нямаше човек като Хузи. Нямаше.

Нейна бе идеята да отидат до град Куезон, съвсем близо до Манила, и да се скрият край Филипинския университет. Край студентското градче, едно от най-привлекателните в Азия, имаше множество къщи, където се даваха евтини стаи под наем. С младежкото си лице Баколод нямаше проблем да мине за студент.

Не трябваше да се свързва с нея. Хузи щеше да му се обажда всеки ден — следобед, от телефона на някой клиент. Седмица-две в университета, а после ще намерят ново скривалище.

— Но засега — каза тя — ти се слей с тези копеленца, които си мислят, че са по-умни от всички ни.

За него бе невъзможно да присъства на погребението на Хузи, уредено от леля й, също проститутка. Няколко обаждания по телефона потвърдиха онова, което той вече подозираше — Чарлз Суи, естествено, го търсеше и щеше да изпрати свои хора на погребението. Положението се беше влошило. Сега часовникът на Баколод беше у Суи. Взел го от манилската полиция, която пък го конфискувала от американеца Франк ди Палма.

Ди Палма. Баколод изгаряше от омраза към този човек. Само като се сетеше за него, лицето му се изкривяваше в гротескна гримаса. Ако не беше той, Хузи щеше да е още жива. Омразата му към Ди Палма стана толкова силна, че имаше опасност да се превърне в единственото му удоволствие.

Обърканият му ум, разстроен от скръбта и алкохола, отказваше да приеме съобщенията за смъртта на Хузи. „Проститутка на среща с американски журналист, убита от крадци в хотела.“ Глупости! Тя бе убита, защото Ди Палма се беше опитал да я използва, за да се докопа до Баколод.

Подпалвачът от пръв поглед познаваше мръсните номера. Нима в пресата не съобщиха, че Ди Палма работил за американска телевизионна мрежа, собственост на Нелсън Бърлин? Същият Бърлин, който щеше да спечели от пожара в своята „Таалтекс Индъстрийз“. Баколод реши, че срещу него има заговор. Двамата американци и Чарли Змията искаха завинаги да му запушат устата и никой да не разбере за пожара.

Е, той имаше какво да каже по този въпрос. Щеше да убие Ди Палма. Дори това да бе последното нещо, което щеше да направи на тази земя, Баколод щеше да унищожи човека, отговорен за убийството на Хузи. Журналистът бе признал, че е убил двама от хората на Суи, но твърдеше, че не е убил Хузи.

„Господин Ди Палма, ти си един шибан лъжец“ — помисли си Баколод. Двама мъртви и един със строшен череп, Хузи също е мъртва, а само американецът е невредим. Ди Палма, който си бе признал, че е поканил Хузи в апартамента си, защото, според него, работел върху някаква история. Истината според американеца. Е, нека си приказва каквото си ще. Баколод знаеше по-добре.

Излегнат във ваната, той отпи още ром и остави почти празната бутилка между краката си. „Аз знам истината“ — прошепна. О-о, да, знаеше я. Ди Палма бе отговорен за смъртта на Хузи, защото тя бе отишла да се срещне с него в апартамента му. По покана на Ди Палма.

Той не се интересуваше защо американецът е убил хората на Суи. Интересуваше се от Хузи и от никой друг.

Допи рома, пусна празната бутилка на пода, после ръцете му увиснаха встрани. Започна отново да плаче: „Хузи, обичам те! Обичам те, обичам те, обичам те“.

После се сети за Ди Палма. Наведе се през ваната, взе от пода запалка и пак се строполи в собствените си изпражнения. Завъртя запалката в мръсните си пръсти, вдигна капачето и завъртя колелцето. Ухили се, като видя пламъка. Ужасът на огъня не очакваше него, а американеца. Баколод се закле в Девата, че ще направи това.

През същия следобед шефът на ОБН, нисък, четиридесет и четири годишен ирландец с тежки клепачи, излезе от хотелския коридор и последва Тод в испанския апартамент. Запали цигара и си зададе въпроса дали е постъпил разумно, като се е забъркал с Франк ди Палма.