Марк Олдън - Силата ТЕ

В отчаянието си Федерико докосна Дебелия врат, за когото нежеланото докосване бе капката, от която чашата преля. Блъсна шефа на пиколата в Хузиана де Вега, а дребната курва се удари в бамбуковата масичка. Отворената й чантичка се разсипа. По килима се разпиляха бижута — пръстени, гривни, верижки, огърлици, гребени със скъпоценни камъни, обеци. Инструментите на занаята й.

Продължавайки да хленчи, малката курва бързо се захвана да събира съкровището си. Междувременно Дебелият врат и Човката бяха хипнотизирани от бижутата. Те не знаеха, че са фалшиви. Очите им светнаха. Веднага забравиха за Ди Палма.

Той нападна първо Човката.

Бързо отблъсна пистолета от врата си, удари Човката с лакът в лицето, после прониза китаеца с дръжката на бастуна си. Главата на стрелеца се отметна назад, той се завъртя и се свлече на колене, задавен от собствената си кръв.

Дебелият врат остави бижутата, бързо прецени ситуацията и веднага пъхна ръка под ризата си. Хвана се за колана. Тъкмо изваждаше ръка изпод ризата си, когато Ди Палма го удари с бастуна по лакътя и го счупи. Едрият мъж изкрещя и изпусна на земята автоматичния си колт 45.

След първия писък Дебелият врат сграбчи счупената си ръка, изскърца със зъби и затвори очи. Ди Палма го удари с бастуна по челото. Мъжът падна в безсъзнание на килима.

Хузиана закрещя. Федерико непрестанно повтаряше името на Исус.

Врявата привлече третия стрелец, младия, който бързо се върна в дневната. Неуверен в себе си, той спря до отворения френски прозорец, водещ към балкона, и помисли малко. После забеляза движение, извади бързо пистолета си и стреля в това, което току-що бе видял.

Мишените му бяха Хузиана де Вега и Федерико. И двамата тичаха към фоайето, водещо към изхода. Федерико успя да стигне пръв и изчезна точно когато куршумът откърти гипс от стената, където преди секунди се намираше главата му. Хузиана, която тичаше на недоразвитите си криви крака не можа да го настигне. Младият тип наведе магнума си и стреля три пъти в нея.

Ди Палма беше коленичил на пода, грабна магнума и се прицели в младежа. Стреля три пъти и всеки път го улучваше. Стрелецът се строполи на балкона.

С пистолет, все още насочен срещу падналия мъж, Ди Палма се изправи и отиде да го погледне. Клекна и опипа пулса на врата му. Нямаше пулс. Провери и другите двама китайци. От устата на Човката течеше кръв. Беше мъртъв. Дебелият врат обаче още дишаше.

Хузиана де Вега не извади чак такъв късмет. Два от трите изстрела не бяха я улучили; един беше разбил стенното огледало, другият беше пробил дупка в доста доброто копие на испанска барокова маса. Третият бе оставил малка черна дупка в задната част на бялата филцова шапка и бе заседнал някъде в черепа й. Малката проститутка вече нямаше да играе номерата си.

Колкото до Федерико, отворената врата на апартамента подсказваше, че шефът на пиколата ще продължи да сводничи още някой ден.

Ди Палма затвори вратата, върна се в дневната и позвъни на охраната. След като затвори, излезе на балкона и погледна към мрачното небе. Хвана се за перилата, за да спре треперенето на ръцете си.

Манила

Два дни след смъртта на Хузиана де Вега скърбящият Леон Баколод седеше гол във ваната на евтина стая край Филипинския университет и пиеше ром направо от бутилката. Единствената му компания беше черно-бял телевизор, поставен върху тоалетната.

Замаян и вцепенен, той се опита да мисли за загубата, но тъй като не беше поумнял от страданието, продължи да пие, докато припадна. Мъката му беше безгранична.

Когато беше буден, плачеше непрестанно. От време на време удряше глава в плочките на стената и викаше Хузиана. От два дни седеше в собствените си изпражнения, без да се измие и без да излезе от ваната.

Толкова бе възбуден, че смъртта на Хузи го нарани както физически, така и душевно. Като чу новините, бе поразен от ослепяващо главоболие. Краката му бяха пронизани от болки. Всяко завъртане беше мъчително. Сърцето му заби силно, после пулсът му бързо се забави, докато в един момент туптенето сякаш изчезна. Хузи. Как щеше да живее без нея?

Първо, той извличаше силата си от тази специална жена. Докато Баколод беше потиснат и несигурен, тя беше дръзка и нагла. Тя живееше, обличаше се и обичаше както й се иска. Сексуалната й енергия беше непреодолима, въвличаше го в непознати територии, без да спре и да прецени рисковете. Хузи бе жена на действието, винаги готова да завладява нови светове.