Марк Олдън - Силата ТЕ

— Бои се, че ще я оставиш сама.

Баща му поклати глава.

— Кажи й, че се опитваме да намерим начин да й извадим паспорт. Тя идва с нас.

Тод спокойно заговори на ужасеното момиче на кантонски и тогава то се поотпусна. Най-накрая се усмихна и избърса сълзите си.

Момчето се обърна към баща си:

— Сега е добре. За нея е важно да дойде с нас в Манила. — Гласът му прозвуча тъжно. — Тя трябва да изпълни своята карма.

Ди Палма забеляза загрижеността му, но не каза нищо. По-късно нямаше да може да си спомни думите на Тод, без да се облее в студена пот.

— Карма или не, без паспорт тя не може да отиде никъде — отбеляза.

— Няма проблеми — усмихна се Бенджи. — Ние използваме един тип от Ню Джърси. Той може да й направи паспорт за няколко часа. Но не работи евтино.

— Оставям това на теб. Само вземи паспорта. Не искам да знам как. Бил съм ченге, забрави ли? Не казвай на приятеля си в Ню Джърси, че двамата с Джоан ще ходите някъде. Имаш ли пари?

— Човече, парите не са проблем. Имам три сейфа в града. Не вярвам на чековите сметки, човече. Само в брой.

От онова, което Ди Палма беше чувал за китайските младежки банди, през ръцете на Бенджи минаваха доста пари. Триадите плащаха на водачите като него по пет хиляди долара седмично. Не е чудно, че му трябваха сума ти банкови сейфове.

Ди Палма продължи:

— Мартин Маки ще предупреди Гутанг да очаква Тод и Бенджи. Още нещо — докато сме в Манила, вие, момчета, няма да се свързвате с мен. Ще поддържаме контакт чрез един приятел — Бари Оменс. Запомнете това име. Бари Оменс. Той ще се представи чрез парола, която Тод ще разбере. На връщане ще се срещнем на летището в Манила и ще си тръгнем заедно от Филипините.

Мартин Маки свърши своето. Той предупреди Гутанг да очаква момчетата, после каза на приятеля си, че компютърният оператор не се зарадвал много от това, че трябва да предаде дискетата на двама юноши. Но за сто хиляди долара филипинецът щеше да забрави за нежеланието си да върти бизнес с деца. Господин Гутанг обичаше парите.

Колкото до Ди Палма, той обичаше нещата да вървят гладко, макар да знаеше, че нищо не става така както очакваш.

Можеше да се обзаложи, че и в това пътуване го очакват доста изненади.

Манила

Ди Палма обходи просторната дневна в хотелския си апартамент. След двадесет и два часов полет от Ню Йорк трябваше да се поразтъпче. Помисли, че не е зле да погледа телевизия, после реши, че е твърде изнервен, за да седи на едно място. Погледна часовника, си. Хузиана де Вега закъсняваше с половин час. Дали да не се обади на Федерико?

Наля си друга чаша минерална вода и я изпи. В момента не можеше да поема нищо друго. Не и докато се притесняваше за Жан и Тод.

Чудеше се дали Нелсън Бърлин се ограничава само с подслушване на телефоните на Жан, И тази среща между момчетата и Гутанг, за която мислеше постоянно. А ако успееха да вземат касетата, дали той щеше да може да я изнесе от страната?

Телефонът иззвъня и Ди Палма грабна слушалката.

— Да.

— Федерико се обажда. Госпожица Де Вега е долу с мен. Да я доведа?

— Веднага. И, Федерико… наистина съм ти благодарен за това, което направи.

Шефът на пиколата затвори телефона във фоайето и се обърна към тримата китайци, които го бяха заобиколили. И тримата носеха barong tagalos, бродирани горни ризи, популярни сред мъжете във Филипините. Двамата държаха револвери под сгънати вестници. Бяха ги притиснали в гърба и в десния бъбрек на Федерико.

Третият, сложил ръка върху рамото на ужасената Хузиана де Вега, заповяда:

— Да се качваме.

Манила

Малко преди обед Бенджи слезе от едно такси на ъгъла на улиците „Ризал“ и „Ректо“ в края на Китайския квартал в Манила. Беше се разделил с дългата си коса, в едната ръка носеше сгънато сако и вратовръзка, а в другата — малко кафяво кожено куфарче.

Без да обръща внимание на гадателите, просяците, продавачите на храна и на пиратските касети, той се качи в една калеса — конска каручка, и поръча на кочияша да го закара в Китайския квартал. Там можеше да се влиза само пеш или с каруца. Автомобилите бяха забранени.

„Не излизай от хотела“ — каза бащата на Тод. Но не го предупреди да не се отбива никъде, преди да отиде в хотела. Само едно отклонение. Кой ще разбере?

Бенджи хвана първия полет от Ню Йорк. Час по-късно Тод го последва с друга авиокомпания, с полет до Ел Ей, а от там хвана връзка за Манила. Джоан взе първия полет до Хонолулу и от там за Манила. В момента Бенджи беше сам в Манила.