Марк Олдън - Силата ТЕ

— Някой има нещо. Ето защо ще дойда там.

Оменс въздъхна от хиляди километри разстояние.

— Ще ме направиш голям човек. Много голям.

— Когато му дойде времето, ще те включа.

— Мила мамо! Наистина ли ще ме освети блясъкът на славата?

— Ще видим. Може да имам нужда от помощ, когато попадна в целта.

— Трябва ли да питаш?

В Ню Йорк Ди Палма състави и план за Манила, който бе твърде рискован. Извини се на Тод, Бенджи и Джоан, че не е успял да измисли нещо по-добро, но нямаха време за дълго обсъждане на стратегията.

Трябваше да стигнат в Манила, преди Триадата да научи за Раул Гутанг, компютърния оператор от „Таалтекс“, който притежаваше дискетата, свързваща Нелсън Бърлин с Лин Пао. А също и преди Триадата да реши да се разправи с проститутката джудже, която откраднала един часовник.

Ди Палма искаше много от тримата младежи. Би ги разбрал, ако решат да се оттеглят и да се откажат от пътуването до Филипините. Но те не го направиха. Тод бе погълнат от мисълта за унищожаване на Черния генерал. Бенджи и Джоан бяха предани на Тод. И тримата щяха да направят всичко, за което ги помолеше Ди Палма.

— Аз съм разкрит — обясни той на тримата младежи. — Хората на Триадата ме видяха с Мартин Маки. Предполагам, че ще ме наблюдават от момента, в който напусна Ню Йорк, докато се върна. В Манила ще проверя тази афера с пожара в „Таалтекс“ и ще видя дали ще мога да измъкна нещо от Хузиана де Вега. Но основно ще бъда примамка. Ще направя така, че да ме виждат постоянно, не че имам кой знае какъв избор. Което означава, че вие ще трябва да се срещнете с Гутанг и да вземете дискетата.

— Разбираме — кимна синът му.

— Бъдете много, много внимателни. Ние не познаваме Гутанг. Не знаем какво мисли, каква игра играе. Знаем, че иска стоте хиляди, които Мартин Маки му е вложил в Цюрих, но това е всичко.

Тод кимна.

— Ще взема със себе си портативния си компютър. Така ще мога да прегледам дискетата и да накарам господин Гутанг да ми я обясни. Ако онова, което ми каже, е вярно, ще му дам моята половинка от хилядадоларовата банкнота с липсващите цифри от швейцарската банкова сметка. Ако дискетата не върши работа, няма да му дам нищо. Ще разбера, ако лъже.

— Добро момче. Още нещо. Ще пътуваме до Манила поотделно. Всеки с различен полет. Същата авиокомпания, друга авиокомпания, няма значение. Но с различни полети. Тод, Бенджи, подстрижете се и в самолета носете тъмни очила. Бенджи, облечи за разнообразие костюм и вратовръзка. Тод, в Манила ще изчакаш Джоан на летището. Направи така, че тя да стигне навреме в града. С малко късмет вие, момчета, трябва да стигнете незабелязано до Манила. Така ще стане, ако Триадата съсредоточи вниманието си върху мен. Независимо дали ми харесва, телевизията ме направи известен. Не бих могъл да се скрия, даже да исках.

— Може да е опасно да сте примамка — обади се Бенджи. — В Ню Йорк Триадата може и да се замисли дали да убие някой журналист. В Манила те изобщо няма да се поколебаят. Там един репортер е никой. Поискат ли да те видят мъртъв, значи си мъртъв.

— Не за пръв път някой ще се опита да ме очисти — усмихна се Ди Палма. — Както и да е, аз ще бъда в един хотел, вие тримата — в друг. Вие трябва да сте непрекъснато заедно. Непрекъснато. И последно, но не по значение, Тод е шефът. Всички получавате заповеди от него. Разбра ли, Бенджи?

— Да, разбира се.

— Не ми казвай „да, разбира се“, тузарче. Както току-що спомена, там убиват хората по-бързо отколкото тук, а аз не искам синът ми да умре, защото ти си поел инициативата и си направил някоя глупост. Вие с Джоан оставате в хотела, докато Тод ви каже какво да правите.

Бенджи извади своето узи и насочи дулото към Ди Палма.

— И кога ще бъде това, господин Известен журналист?

Франк погледна навъсено с онзи поглед, който приятелите му наричаха „лъчът“. Продължи да го гледа, докато момчето насочи дулото към тавана. Ди Палма внимателно взе узито и отбеляза:

— Не можеш да вземеш това на самолета.

Бенджи погледна към пода и сви рамене.

Мъжът продължи:

— Предполагам, че имаш паспорт?

Момчето вдигна няколко пръста на ръцете си.

— Шест. Държа ги на различни места. Аз пътувам много.

— Обзалагам се, че е така.

Погледна към Джоан.

— Проблемът е да намерим паспорт за теб, млада госпожице. Не можем да те оставим тук, това е сигурно. Сама и ден няма да издържиш в този град.

Джоан, която знаеше съвсем малко английски, изведнъж се уплаши. Тод й превеждаше на кантонски. Сега тя се приближи до момчето, хвана го за ръцете и започна да клати глава, сякаш искаше да покаже, че не е съгласна с Ди Палма. Тод каза на английски: