Марк Олдън - Силата ТЕ

Умът му не бе подготвен да приеме това неприятно развитие на събитията. Със сигурност е направил някаква грешка. Ако Чан Фау можеше да седне и да обсъди всичко това с командира на отсрещната страна, цялата тази странна работа щеше да се уреди. Само дума-две на нужните хора и щеше да се постигне справедливо разрешение. Нали беше герой от войната? Това със сигурност трябваше да предизвика уважение.

Но той само гледаше към двора и шепнеше:

— Защо не се бият? Защо не защитават своя генерал?

Кривокракият зад него заповяда:

— Да тръгваме. — Чан Фау, сержант Йонг и Ай-Линг тръгнаха към двора. Малкият Хин беше заспал в ръцете на майка си.

Преди да тръгнат надолу по стълбището, възрастният мъж спря в коридора.

— Трябва да говоря с Драконовата глава — каза.

— Не чухте ли новините, почитаеми сър? — попита Йонг. — Драконовата глава почина малко преди да дойда при вас. Лекарите направиха всичко, което беше по силите им, но не можаха да го спасят.

— Защо не ми казаха за това?

— Е, почитаеми сър, това е въпрос, който ще разисквате с Лин Пао.

Той примигна. Изведнъж гърлото му пресъхна. Лин Пао. Разбира се.

— Ние с него трябва да постигнем някакво споразумение. Разочарован съм, че хората ми не се съпротивляваха.

Кривокракият каза:

— Черният генерал им даде тридесет секунди да се предадат. Обеща им, че след това ще избие жените им.

Сержант Йонг се обърна към Чан Фау:

— Почитаеми сър, боя се, че и ние направихме същото, вашите хора и аз. Избрахме жените си пред вас. Точно както предвиди Черният генерал. Тъжно ми е да го кажа, но жена ми и дъщеря ми са долу. Съобщиха ми, че жените и дъщерите на лекарите, които лекуваха Драконовата глава, също са на двора.

Занг Ву заповяда да прережат телефонните кабели в къщата на Чан Фау.

После навън бе изнесен кожен фотьойл и беше поставен пред градината. Занг Ву остави касетофон на земята до фотьойла и помогна на Лин Пао да слезе от мерцедеса. Черният генерал беше облечен в зелен болничен халат, пижама и чехли. Носеше тъмни очила. Застанали на входа на къщата, уплашените Чан Фау и Ай-Линг гледаха как Занг Ву води Пао към фотьойла. Когато той се настани, кимна на Занг Ву, който се наведе, чу прошепнатите заповеди и ги предаде на хората на Пао.

На всички жени, освен на Ай-Линг, бе заповядано да влязат в къщата. Там щяха да ги пазят под стража. Шестима от мъжете на Пао бяха поставени на пост пред къщата. „Всяка жена, която се опита да избяга, ще бъде разстреляна. Всеки пазач, който се опита да закача жените, също ще бъде разстрелян. Ако хората на Фау се съпротивляват, Пао незабавно ще избие жените.“ Но когато жените влязоха в къщата, той се обърна към Занг Ву, новия си заместник-командир:

— Тъй като искам да спечеля верността на хората на Фау, глупаво е да унижавам жените им, ако това не е необходимо. — Занг Ву се съгласи. Беше излязъл голям глупак, когато подцени Лин Пао.

За три дни той организира великолепен контраход срещу Фау. Повика хора от Манила и Сингапур, хора, чиито лица бяха непознати на Фау. С или без Сон Суи Черният генерал щеше да стане Драконова глава.

След като отиде при воините и повтори заповедите на Пао, Занг се приближи към Ай-Линг, взе Хин от ръцете й й занесе момчето на Черния генерал.

Бащата и синът бяха щастливи от срещата си. Те се прегърнаха и се целунаха, без да обръщат внимание на другите. Пао извади от джоба на халата си малък пластмасов космически кораб и го даде на възхитения Хин, който потупа баща си по гърдите. Пао отново прегърна и целуна момчето. За няколко секунди единствените звуци, които се чуваха, бяха граченето на гарваните, литнали над тях и плачът на Ай-Линг. После Пао подаде сина си на Занг, който го внесе в къщата.

Занг се върна в двора и изкрещя на шофьорите на двата камиона. Те веднага включиха двигателите. Едно негово кимване и четиримата пазачи, застанали от двете страни на Чан Фау, го повлякоха към камионите.

Фау поиска да говори с Пао. Поиска уважението, полагащо се на човек с неговия ранг и постижения. Със сигурност Лин Пао нямаше да му откаже един разговор. Чан Фау извика:

— Имам право на уважение, разбираш ли? Уважение.

Никой не му обърна внимание.

Завързаха въжета за ръцете и краката му, после ги завързаха за двата камиона. Някои мъже сведоха поглед към земята или се обърнаха настрани. Други затвориха очи или ги покриха с ръце. Чан Фау, с настръхнала прошарена коса, с очила, увиснали от едното ухо, продължаваше да изисква уважение, когато Занг Ву вдигна ръка и рязко я свали, за да даде сигнал. Камионите тръгнаха в противоположни посоки и разкъсаха стария генерал.