Марк Олдън - Силата ТЕ

Двамата не живееха в един и същи свят.

Чан Фау обаче беше лисица, която надхитри горилата.

Когато Ай-Линг беше на петнадесет, той овладя тялото и душата й. Тогава тя имаше кал по лицето си и миришеше на бащините си крави. Никога не беше виждала червило. Семейството й бе сред милионите бежанци, които наводниха Чонкин, където Чан Фау служеше в щаба на генералисимус Чанг.

Скъсаните дрехи, мръсотията и липсата на възпитание не можеха да скрият красотата на девойката. Чан Фау не беше единственият мъж, който я пожела, но той беше с най-голямата власт. Сключи сделка с баща й, който реши, че е по-добре да вземе каквото може от дъщеря си, отколкото да му я отвлекат, а той да остане с празни ръце.

Семейството получи храна, изоставена конюшня, в която да живее, документи за самоличност и най-важното от всичко, защитата на Фау. В замяна му предадоха Ай-Линг. За шест месеца тя му омръзна и той я продаде на един от капитаните си за петдесет американски долара.

Десет години по-късно Фау отново срещна Ай-Линг, която беше станала доста привлекателна и изключително амбициозна. Прекараха една нощ заедно, тя му показа безброй сексуални номера и го помоли за помощ. Би ли вложил пари, за да може тя да направи кариера като певица в операта? Не искаше повече да бъде магазинерка.

Чан Фау се замисли, като галеше разкошните й гърди, после реши да се съгласи. Парите обаче трябваше да бъдат върнати, и то при неговите условия. Съгласна ли е? Разбира се. Дори ако това означава да се разведе със съпруга си? Да. Истината беше, че тя отдавна искаше да се отърве от стария глупак, за когото беше омъжена.

След тази нощ Чан Фау вече никога не спа с нея. Никой не ги видя заедно на публични места. Тя получи заема си чрез една цюрихска банка, като парите минаха първо през холдинги в Панама и Бахамските острови. Ай-Линг стана част от дългосрочен план. Тя беше неговият „спящ“ агент, който изчакваше, докато го повикат.

Дългът на Ай-Линг и страстта на Лин Пао към китайската опера позволиха на Чан Фау да води Черния генерал за носа до този ден на унищожение. Най-лесната част от плана бе да събере певицата и горилата. Ай-Линг беше една от най-знаменитите и най-желаните жени в Хонконг. И както Фау правилно предвиди, Пао видя у нея трофей, който трябваше да притежава.

Не я беше молил да се омъжва за Лин Пао; да спи с горилата и да го шпионира беше достатъчно. Женитбата бе идея на Лин Пао.

След като помисли, Чан Фау разреши на Ай-Линг да продължи с приготовленията за сватбата. Защо не? Тя винаги щеше да е скрита кама в сърцето на Пао. Междувременно щеше да води разкошен живот като съпруга на водач в едно от най-мощните хонконгски тайни общества. Както всички други планове и този беше изграден с оглед на далечната стратегия. Защо да нападаш врага си открито, когато можеш да го нападнеш в гърба?

Чай Фау слушаше внимателно сержант Йонг и не видя как двамата полицаи завиват заглушители към дулата на пистолетите си.

Единият, дребен кривокрак мъж с тъмни очила, се обърна и блъсна вратата. След като прошепна нещо на телохранителите, той затвори вратата и зае позиция.

Сержант Йонг продължи да излага плана за предателство на Пао, после постави куфарчето си върху бюрото и се приготви да документира обвиненията си. Някой почука на вратата и кривокракият отвори.

Двамата полицаи отстъпиха встрани, за да пропуснат Ай-Линг и телохранителите. Тя беше облечена в чеонг-сам с цепка на бедрото и със сламени сандали. Черната й коса се стелеше по раменете. Носеше кроткия Хин на ръце. Телохранителите я последваха в стаята, а кривокракият полицай внимателно затвори вратата.

Като видя жената, Чан Фау се намръщи. Не беше заповядал да я повикат.

— Дойдох както поиска — каза тя. — И донесох момчето.

Той се надигна иззад бюрото. Какво ставаше тук? Тъкмо щеше да каже на Ай-Линг колко е глупава, когато двамата полицаи пристъпиха зад телохранителите му и ги застреляха в главите. Уплашеният Чан падна назад в стола си.

Кривокракият опря пистолета си във врата на Ай-Линг и й заповяда да пази тишина. Ужасена и с широко отворени очи, тя кимна. Вторият полицай заключи вратата на ателието, после прекоси стаята и опря пистолета си в главата на Чан Фау. Всичко стана за по-малко от пет секунди.

Сержант Йонг се изправи пред стария генерал и каза:

— Нямах избор.

Кривокракият заповяда на Йонг да мълчи.

Чан Фау се изправи в стола си. Запази част от самообладанието си, нещо, което се очакваше от човек, служил рамо до рамо с генералисимуса и участвал в бойни действия. Той бързо прецени ситуацията. Не го убиха, значи се развиваше някакъв план, който включваше и неговото участие.