Марк Олдън - Силата ТЕ

Той погледна към ранения и си помисли: „Това не е воин. Вече не е. Чан Фау, старият генерал и братовчед на Чанг, изместван няколко пъти, сега е силният на деня.“

Фау и четирите му жени бяха изключително добре защитени в дом, който можеше да се нарече непревземаем. Заграден с тухлена стена, той се издигаше самотен върху горист хълм и се охраняваше от множество въоръжени мъже. Всеки, който пожелаеше да измъкне стария генерал от крепостта му, имаше нужда от армия и голям късмет. За Занг Ву беше очевидно, че Черният генерал не притежава нито едното, нито другото. Докато лежеше ранен и се самосъжаляваше, дузини членове на Триадата преминаваха на страната на Чан Фау. Всички обичаха победителя.

Занг Ву, добре запознат с делата на Триадата, знаеше, че нападението срещу Пао бе последвано от стотици телефонни обаждания от членове на Триадата по цял свят. Само няколко от тях бяха за Черния генерал. Оставалите бяха директно до крепостта на Чан Фау и го поздравяваха за смелостта, която е проявил, изправяйки се срещу Пао. Всички засвидетелстваха вечната си вярност към Фау. Занг Ву смяташе, че Лин Пао е по-добрият. Сега бе принуден да обмисли отново преценката си.

Някои членове на Триадата предполагаха, че Лин Пао е бил убит при експлозията. Занг Ву подозираше, че Чан Фау си е послужил с измама, за да всее паника сред силите на Пао. На стария генерал не му бяха чужди подобни гадости.

В болницата Пао лежеше с лице към стената. Според Занг Ву той едва дишаше. Ще помислиш, че вече е мъртъв. Това определено би опростило живота на Занг Ву.

Жалко за Черния генерал. Вече не беше толкова свиреп. Изглеждаше по-дребен, по-уязвим. Къде беше онзи Лин Пао с ужасния нрав, човекът, който винаги получаваше своето? Може би той изчезна заедно със смъртта на Сон Суи. Хитрият дребен инвалид беше безценен в израстването на Пао до върха на тайното общество. Но Сон Суи беше при прадедите си. Черният генерал трябваше да се научи да се справя сам.

Със съветите на мъртвия си приятел Черният генерал сигурно щеше да успее да отмъсти на Чан Фау. Без него Лин Пао се изправяше пред почти неизбежно поражение. Даже небесата не можеха да попречат на Чан Фау да стане следващата Драконова глава.

Раненият се размърда под одеялата и си пое дълбоко дъх. Въздъхна и дръпна завивките по-близо до лицето си, очевидно се готвеше да заспи. Но когато проговори, гласът му беше толкова властен, че Занг не пропусна нито дума.

Думите му като че ли бяха отправени единствено към Занг. Сякаш бе прочел мислите на хладнокръвния дребен мъж. Без да надига глава от възглавницата, Пао прошепна:

— След три дни Чан Фау ще бъде мъртъв и аз ще стана Драконова глава.

В просторното ателие на втория етаж с изглед към рододендроновата градина и към двора Чан Фау седеше край бюро от тиково дърво и рисуваше върху копринен свитък. Това беше макемоно, хоризонтален свитък, който се развиваше от дясно наляво и отразяваше една-единствена тема — в този случай неговите смели военни подвизи.

Само че нямаше никакви подвизи. През войната той, както и другите членове на щаба на Чанг, сътрудничеха на японците, крадяха американските помощи, изпращаха хората си да измират в безсмислени битки. Като офицер той беше незначителен, дебелоглав и страхлив. Войниците му го наричаха Пиле с железен задник.

Темата на всяко макемоно се развиваше като поезия или музика и привличаше зрителя постепенно при развиването. Подобни свитъци никога не се излагаха постоянно. Те се съхраняваха в торби от брокат или в дървени кутии, за да се гледат само при специални случаи.

Чан Фау беше добър художник. С вещина използваше четката и мастилото, налагаше черни сенки, после светлосиви, преди да смеси малко цвят с лепило и вода и да ги прибави отгоре за подсилване на ефекта. Ударите му бяха бързи и не позволяваха поправки. Според изискванията на старинния жанр той използваше поглед от въздуха, за да представи перспективата и дистанцията. Темата на Чан Фау беше смелият му набег за спасение на генералисимус Чанг Кай-ши от горящия щаб на КМТ след въздушно нападение.

Рисуването на макемоно изискваше от художника да се слее емоционално с темата си, което за него беше лесна работа. С времето личните му представи и разбирания за войната се превърнаха в единствената действителна версия. Единствено неговата истина беше подходяща.

Свитъкът бе почти завършен, когато полицейският сержант Питър Йонг се появи без предупреждение в дома на Чан Фау. Като всички инспектори той не беше добре дошъл. Но на домакина не му оставаше нищо друго, освен да спре и да побъбри с полицая, който също беше член на „Змиите сто стъпки“.