Марк Олдън - Силата ТЕ

Но през последните един-два дни тя се държеше странно. Гостите и децата им се умълчаха. Жената на Сон Суи се наведе през вратата и надзърна в къщата. Когато се обърна да каже нещо на Пао, масата с подаръците експлодира.

Тъй като Сон Суи се озова между него и масата, Пао оцеля от взрива. Ударната вълна обаче го изхвърли от верандата и го събори на ливадата отпред. Замаян и окървавен, той лежеше и гледаше яркото слънце. Главата и лявата ръка го боляха непоносимо. Почувства се слаб, всеки момент щеше да загуби съзнание.

С огромни усилия погледна към къщата. Част от верандата беше съборена от взрива. По цялата ливада бяха разпилени подаръци, храна и тела. Вратата на къщата бе изтръгната от пантите и лежеше на тревата. Пламъци обхващаха портала. Всички предни прозорци бяха взривени или изпочупени.

Мъже и жени, изпаднали в истерия, лежаха на ливадата и викаха за помощ. Във въздуха край къщата се носеха парчета опаковъчна хартия, които едва се виждаха от черния дим, издигнал се над верандата. Пао седна. Лицето му лепнеше от кръв. Кожата му беше влажна и студена.

Пред себе си видя момиченце. То седеше на стълбите, водещи към къщата, и гледаше тъпо с изцъклени очи. Десният му крак беше откъснат, а подгъвът на рокличката му гореше. До него се търкаляше окървавената глава на Сон Суи. Тялото му не се виждаше никъде.

Пао успя да се изправи на колене, но не можа да стане. Не виждаше с дясното си око, а болката в ръката му беше ужасна. Седна на ливадата и видя как двама слуги с бели сака внимателно се показаха от горящата врата и се втурнаха към него. Той протегна ръце към тях, после падна назад и изкрещя името на жена си. Секунди по-късно припадна.

Един ден след това Пао дойде в съзнание в колуунската болница. Лявата му ръка беше откъсната и бе изгубил дясното си око. Сон Суи беше убит заедно със съпругата и с двете си деца. Единият от съветниците беше мъртъв; другият бе оживял, но беше останал без крака. Имаше жертви сред жените и децата на съветниците, но смъртта на Сон бе най-големият удар. Пао не успя да сдържи сълзите си. Загубата на Малкия брат беше непоносима. Той не познаваше по-голяма скръб.

В болницата полицаят Мартин Маки го информира, че някой е скрил експлозив с часовников механизъм сред подаръците на Хин. Докато шестте членове на Триадата гледаха и мълчаха, Маки каза, че Пао е извадил късмет, защото се е измъкнал жив. Попита го дали знае кой се е опитал да го убие. Той поклати глава. Нямаше представа кой може да е искал да направи такова нещо.

„Аз съм обикновен бизнесмен — обясни. — Търгувам с недвижимо имущество, златни предмети и компютри.“ Строеше и храм за бедните в района Ванчай. Сега храмът щеше да бъде посветен на брат му Сон Суи, чието последно дело на земята бе да спаси живота на Пао. Полицаят се усмихна и каза:

— Разбирам, че Сон Суи е бил член на „Змиите сто стъпки“.

Пао извърна лице към стената и нищо не отговори.

Когато Маки си отиде, той се изправи в леглото и погледна към бинтования чукан, където се бе намирала лявата му ръка. После докосна марлята върху празната си очна яма и каза:

— Чан Фау и жена ми се опитаха да ме убият. — Вдигна осакатената си ръка от леглото и отново я отпусна. — Синът ми. Той с нея ли е?

Главният в стаята беше Занг Ву, дребен, кльощав мъж, наближаващ трийсетте, с напрегнатия поглед на неспокоен ловец. След няколко секунди той се прокашля и отговори:

— Синът ви е с нея, да.

Гласът на Пао едва се чуваше.

— И двамата са при Чан Фау?

— У дома му, където има много силна охрана.

— Оцеля ли някое от децата на Сон Суи?

— Чунг, най-голямото.

Чунг беше весело, осемгодишно момче, наследило интелигентността на баща си, но без неговото чувство за хумор. Беше кръщелник на Пао.

Черният генерал кимна.

— Постарайте се да го защитавате добре. Пазете го денонощно.

— Ще бъде направено.

— Сега искам да поспя. Събудете ме точно след час. Този път ще се справя с Чан Фау. — След дълго мълчание изръмжа сърдито: — Името на жена ми никога вече да не се споменава.

— Разбирам — отговори Занг.

— От днес нататък нямам жена. Тя вече не съществува.

Ву се почеса и погледна към каната за вода върху нощната масичка, чудейки се дали Лин Пао ще има сили да се пребори с Чан Фау. Ако не, къде щеше да отиде самият той. Чан Фау не беше милостив с враговете си.

Занг Ву беше реалист и нямаше желание да бъде на губещата страна в тази война. Черният генерал беше инвалид. Може би и умът му бе увреден. Та нали току-що бе засрамен от жена си, която се опита да го убие и да избяга със сина му. Духът на всеки мъж би бил съкрушен от подобен обрат на съдбата.