Марк Олдън - Силата ТЕ

Информаторите знаеха, че той си отмъщава на враговете си, като нанася удар срещу жените им. Знаеха също, че „Сребърният бамбук“ спряха опитите си да търсят данък от Триадата на Черния генерал.

Когато Пао стана на четиридесет, той се ожени за Ай-Линг Кунг, красива и весела певица в най-добрата хонконгска опера. Той беше богат и влиятелен мъж, чиято позиция в света на тайните общества му даваше неограничена власт. Тя беше чаровна и известна.

Лин Пао бе имал много жени, но Ай-Линг беше най-страстната. Той бе заслепен от нея. Похотта й хармонираше с неговата; в леглото тя задоволяваше всичките му прищевки и желания. Желаеше я безгранично и ненаситно. Правеше всичко, за да й достави удоволствие, и се гордееше, когато виждаше завистта по лицата на другите мъже.

И двамата се интересуваха от пекинската опера. Неговите познания в тази популярна музикална форма бяха по-широки от тези на Ай-Линг, приятна изненада за нея. Сон Суи го запозна с операта още когато бяха хлапета в Шанхай. Пао призна на жена си, че понякога си мечтае да пее поне една вечер с професионална трупа. За нещастие му липсваше увереност да излезе на сцената.

Притежаваше колекция от музикални инструменти — плосък барабан, кастанети, цимбали, голям и малък гонг, и колекция от костюми — украсена броня, комплекти за грим, използвани от прочути изпълнители, дълги халати, бродирани с дракони и феникси. Сподели с Ай-Линг, че даже мисълта за музиката го успокоява.

Когато Пао запя, тя се разчувства до сълзи. Той притежаваше отличен глас. Можеше да изпълнява роли шенг, мъжки роли на младежи и старци. Можеше да се въплъти в героите джинг, отегчителни генерали или млади търсачи на приключения. По нейно настояване те понякога пееха заедно и това бяха най-щастливите мигове в живота му.

Той щедро пръскаше пари за кариерата на жена си. Финансираше продукциите, в които тя беше звезда, плащаше на критиците да я превъзнасят и й уреди договор с една звукозаписна компания, подкрепяна от Триадата. Толкова бе влюбен, че бързо се отказа от няколко любовници. Само Сон Суи имаше смелостта да нарече Ай-Линг с истинското й име — скъпа играчка.

Имаха едно дете, синчето им Хин, което толкова много приличаше на Пао, че го нарекоха Малкия генерал. Ай-Линг и момчето се превърнаха в най-драгоценните притежания на Пао. Със съпругата и сина му късче небе бе паднало върху този жесток свят. Можеше само да се надява, че животът на момчето няма да е опасен като неговия. Астролозите и гадателите предричаха на Малкия генерал само хубави неща. Благоприятното предсказание осигуряваше добро заплащане и предпазваше гадателя от яростта на Черния генерал.

Година след раждането на сина му Пао бе приет в управителния съвет на Триадата; бе удостоен с голяма чест. Сега делеше времето си между Хонконг и Тайван. От тези градове изпращаше други да налагат волята му в Златния триъгълник, Тайланд, Австралия и Америка.

Водачът на Триадата беше стар и болен и управителният съвет придоби изключителна власт. Следващият водач на „Змиите сто стъпки“ щеше да бъде избран от съвета. Сегашният водач се отнасяше благосклонно към двама. Единият беше Лин Пао, а другият беше заклетият му враг.

Двамата кандидати бяха коренно различни един от друг. Пао представляваше младостта и обновлението; той смяташе, че „Змиите сто стъпки“ трябва да се съобразят с променящите се времена. По-възрастният му съперник Чан Фау предпочиташе да върти бизнеса по традиционните начини. Промяната, казваше той, е просто начин да се мултиплицира нечия идиотщина. Чан Фау бе твърде консервативен.

Беше слаб, безстрастен мъж, преминал седемдесетте, и беше толкова вманиачен на тема хигиена, че си миеше ръцете почти ежечасно и по няколко пъти на ден си сменяше дрехите. С ограничени възможности и неограничени амбиции, той се подмазваше на началниците си и се хвалеше до небето. Пао го смяташе за досадник с отегчителните му разкази за битките през Втората световна война, където той се сражавал рамо до рамо с Чанг Кай-ши. Говореше се, че му е далечен роднина.

Пао виждаше себе си като бъдещето, а Чан Фау като миналото. Черният генерал желаеше разширение; защо да не увеличат печалбите, като продават хероин директно на новите банди — например на черните и на латиноамериканците в Щатите? Защо да продават само на италианските гангстери?

„Дръжте се с италианците — настояваше Фау. — Ако тръгнем с черните и латиноамериканците, рискуваме да обидим италианците. Можем ли да си позволим война с тях на тяхната територия?“ Освен това Фау нямаше доверие нито на черните, нито на латиноамериканците. „Твърде нови са в наркобизнеса — казваше той. — Нямат традиция. Дръжте се с италианците, които са доказали, че можем да им вярваме.“