Марк Олдън - Силата ТЕ

— Само ми помогнете. Моля ви, моля ви, помогнете ми! Ще направя каквото кажете.

— Капитане, сър, доста време след тази вечер ще правите каквото ви кажем.

След капитулацията ла Япония през август 1945 Америка настоя за примирие между Чанг и комунистите. За прекратяване на огъня между двете страни обаче и дума не можеше да става. Никой не искаше да направи компромис. Комунистите имаха армия, територии, освободени от японците, и подкрепата на милиони сънародници. Не желаеха да се преклонят пред управлението на КМТ.

Чанг смяташе, че ако допусне червените в правителството си, ще вкара лисицата в кокошарника. Нарастващата популярност на комунизма, прецени той, можеше да му струва политическия контрол над страната. Трябваше да ги стъпче. Компромисът не беше в негов интерес. Защо да подаваш на палача си въжето, с което ще те обеси?

Година след края на войната той нападна пръв, атакувайки комунистическите войски в Манджурия. Но той не можеше да се сравни с червените сили, водени от харизматичния Мао Цзедун. Чанг се оказа слаб генерал, неспособен да ръководи и да вдъхновява войските си, които с хиляди преминаваха на страната на Мао, понасяйки със себе си и американското оборудване. В тригодишната гражданска война Чанг претърпя решително поражение.

Той избяга в Тайван, планинския остров край югоизточното крайбрежие на Китай, но преди това обра китайските музеи, банки и депа за военни доставки. Плячката му включваше и златния резерв на страната до последното кюлче. Триадите помогнаха на дребния генерал в едно от най-големите плячкосвания след нацистките грабежи в Европа.

Тайван изобщо не искаше Чанг. Опозицията срещу дребния генерал обаче не се радва на дълъг живот. Той заповяда на войските си да измъчват и да избият хиляди тайванци, докато най-после цялата опозиция бе заровена под земята или прогонена от страната. В кървавата кампания, напомняща за нападението му срещу Шанхай двадесет години по-рано, той принуди острова да му се подчини. Както винаги вярваше, че има право да прави каквото си иска и на когото си иска.

Югозападен Китай. Силите на Мао изтикаха последните войски на КМТ извън китайска земя. Тук, в отдалечената провинция Юнан, се пресичаха границите на Бирма, Лаос и Тайланд. Този регион, родина на планинските племена шан, произвеждаше по-голямата част от световния нелегален опиум и беше познат по цял свит под името Златният триъгълник.

Притеснени, че Мао може да се опита да завладее цяла Югоизточна Азия, ЦРУ въоръжиха войските на КМТ в Златния триъгълник и планираха нахлуване в Китай. КМТ обаче нямаха намерение да се бият с Червеното зло. Войските на Чанг в Златния триъгълник решиха да влязат в бизнеса с наркотици и да работят в големи мащаби. Целта им — да вземат в ръцете си търговията с хероин в Югоизточна Азия.

Златният триъгълник беше ничия земя. Властта принадлежеше на най-силния, а най-силни в момента бяха КМТ. Остатъците от армията на Чанг с лекота подчиниха планинските племена и ги принудиха да увеличат производството на опиум. Туземците бяха насилвани да се запишат и в армията на КМТ. Браковете с местните жени помагаха на китайците да събират както новобранци, така и опиум. Успехът в Златния триъгълник плати на КМТ за поражението в собствената им страна.

Те наводниха Югоизточна Азия с опиум, който химиците на Триадата преработваха в хероин и морфин. Лин Пао беше по-зает от всякога. Тъй като работеше в Тайван и Хонконг, пренасяше наркотици не само за Азия, но и за Европа и Америка. Заедно със Сон Суи охраняваха водачите на Триадата, които пътуваха из Златния триъгълник. Пак заедно ескортираха химиците от Хонконг до опиумните рафинерии в планинската страна Бурмезе.

Лин Пао носеше пари за подкуп на тайванските полицаи, които прикриваха пратките с наркотици, докато те минаваха през страната им. Членовете на Триадата отвличаха бебета или ги купуваха от родителите им, удушаваха младенците и им изваждаха вътрешностите. После натъпкваха малките телца с килограми хероин. Жени, които се преструваха на техни майки, пренасяха „заспалите“ бебета през границата с Малайзия.

Пао изгради контрабандни маршрути между рафинериите в Хонконг и Тайван и китайските квартали в Сидни, Сан Франциско, Торонто, Амстердам, Манила и Ню Йорк. Прекарваше наркотици в кораби цистерни, в антикварни масички и футболни топки; в куфари с двойни дъна; в пластмасови пениси, пъхнати във вагините на германски стюардеси. Лидерите на Триадата бяха особено впечатлени, когато той успешно прекара голямо количество хероин от Тайван до Бразилия.