Марк Олдън - Силата ТЕ

— Наистина ли искаш да остарееш в Китай — попита я. — У дома ще бъдеш богата. Старецът разширява компанията в други щати, развива и други дейности — точно преди да тръгна за Китай купи малко предприятие за сладкиши. Нямам търпение да започна работа с него. Ти можеш да работиш с нас. Бъдещето ти е в Америка, не в Китай.

В малката си къщичка в Чонкин Бърлин надигна бутилката с водка. Всичко да върви по дяволите. Хвърли празната бутилка към каменната стена, а счупените стъкла се разхвърчаха във всички посоки. Разплака се. Винаги плачеше за Рода. Беше ли пиян? Вероятно. Със сигурност се опитваше да се напие, мамка му. Отвори третата бутилка водка и се огледа за чаша.

Трябваше да изведе сестра си от Китай. Да я върне в добрите стари Съединени щати. Да я откъсне от този библейски плъх и от останалите военни свещеници, с които се размотаваше.

Бърлин обясни на Рода, че има влияние тук. Американците даваха на Чанг пари, оръжие, копринени чорапи за жените му и пеницилин за момчетата му, които често хващаха гонорея. Е, и Чанг можеше да направи нещо за Нелсън Бърлин. Ще го накара да затвори мисията на Рода, ако не се върне у дома с брат си. Китайците вече подозираха, че тя е настроена против Чанг, така че защо да не я накарат да си събере багажа.

Защо Америка поддържаше Чанг, след като единствените му умения бяха двойните игри и мошеничеството? Даже Нелсън Бърлин виждаше какво представлява дребното копеле — бърборко, който и майка си би намушкал в гърба. Повечето от хората му също го мразеха.

Защо го подкрепяха? Защото Съединените щати не знаеха истината за Чанг, а и не искаха да я знаят. Американците винаги се нуждаеха от герои, а пропагандната машина на Чанг го представяше като такъв. Той имаше известни и важни приятели в Белия дом, Държавния департамент и въоръжените сили. Кажи нещо лошо за малкото говно и те ще те нападнат със зъби и нокти. Най-бързият начин да провалиш кариерата си в обществените служби бе да нападнеш Чанг.

Нелсън Бърлин обаче се притесняваше за Рода. Номерът беше да я уговори да се върне в Америка за кратка ваканция. Месец-два в Щатите, в реалния свят. След това, кой знае. Едно беше сигурно — обикновено той постигаше своето. С честни или с непочтени средства, но постигаше своето.

В другата стая Лин Пао гледаше как Бърлин надига бутилката водка. След като пи доста, американецът отпусна глава и се разплака. Пао се усмихна. Капитанът изнасяше страхотно шоу. Първо човекът поглъща алкохола, след това алкохолът поглъща човека.

Видя как разтрепераният капитан Бърлин се изправя, рита каската си и я запраща да се търкаля по дървения под. Когато американецът започна да ругае Томас Сървис, Пао поклати глава с престорена печал. Ревността превръщаше човека в глупак.

Изведнъж Бърлин залитна, олюля се напред и падна по очи. Лежеше неподвижно. Китайците го наблюдаваха и продължаваха да се хранят.

Минути по-късно той изстена и с големи усилия се претърколи по гръб.

— Искам да видя сестра си — изломоти.

Пао повдигаше фидето с клечките си и продължаваше да се храни, без да сваля очи от американеца.

Бърлин бързо се изправи.

— Веднага бе, шибани копелета! Искам да я видя сега. Вие, двете чудеса с дръпнатите очи, не разбирате ли английски?

Центърът на лутеранската мисия

Рода Бърлин седеше на дървен сгъваем стол до прозореца на приземния етаж и гледаше проливния дъжд. Томас Сървис стоеше прав и масажираше раменете й. Колегите им — лекари, медицински сестри и учители — бяха дежурни в болницата, преподаваха или спяха — нещо, което им се случваше доста рядко напоследък.

Тя разказа на Томас за разговора си с Нелсън, за заплахата му да затвори мисията, ако тя не се върне с него в Америка. Сървис се усмихна.

— Каквото и да става, то е по Божията воля — каза й. — Брат ти няма нищо общо с това. Мисията беше тук, преди да дойде той. Ако пребъде Божията воля, тя ще остане тук и след като си отиде.

Рода се съгласи. Изведнъж усети, че вече не се страхува от брат си. Томас беше прав. Всички сме в Божиите ръце.

Тя гледаше как дъждът барабани по перваза на прозореца. В празния двор на мисията цареше ужасна бъркотия. Нямаше канал и водата наводняваше всички мазета. Лутеранската водна бригада, каноници от Чонкин, щеше да си има работа на другия ден.

През пороя и мрака Рода едва забелязваше противовъздушното оръдие пред прозореца. Боже, как мразеше това нещо. То символизираше всичко онова, което тя ненавиждаше у Чанг и крадливата му банда.