Марк Олдън - Силата ТЕ

Бърлин седна върху празна щайга в стаята си и си напълни чаена чаша с водка. Дъждът отвън барабанеше по кепенците и се стичаше през плочите на покрива на поне половин дузина места. Той забрави за двамата китайци, които седяха на ниски столчета в съседната стая и ядяха бог знае какво. Беше ги нарекъл Лаурел и Харди.

Лаурел, дребният, го биваше да изпълнява всякакви услуги: американски цигари, шоколадчета „Милки Уей“, бензин, нови гуми, чисти чорапи. Само го помоли и той все ще ги изкопае отнякъде. Колкото до господин Пао, той не беше човек, когото ти се ще да срещнеш в тъмна уличка. Бърлин не му вярваше.

Това беше първото му пътуване до Китай и ако в небесата имаше бог, щеше да е последното. Нищо от „Нешънъл Джиографик“ не беше го подготвило за това, с което се сблъска тук. Китай беше адът на земята. Колкото по-скоро се пръждосаше от тази помийна яма, толкова по-добре.

Намрази всеки сантиметър от този влюбен в ориза рай на дребните човечета с дръпнати очи. Мразеше хората, които бяха двулични, независими и сред най-жестоките по божията земя. Мразеше напевния им говор, претъпканите им, мръсни улички, отвратителния им навик да плюят където заварят.

Мразеше вмирисаната на риба храна и вонята на изпражнения, която се носеше навсякъде. Бърлин живееше от армейските дажби — месни консерви, шоколад и кока-кола без лед. Не съвсем haute cuisine, но все пак беше нещо по-добро от онази гадост, която местните тъпчеха в гърлата си.

Баща му, богат нюйоркски собственик на хотели, използва връзките си и издейства на сина си офицерски чин и лесна работа във Вашингтон. Ако не беше Рода, той никога нямаше да стъпи в Китай, където лесно можеше да получи куршум в задника. Две седмици в този кенеф му бяха предостатъчни. Много благодаря!

Видя как деца умират от глад, видя мъже с простреляни челюсти, старици, арестувани за канибализъм, защото нямаха храна. Видя затворници, измъчвани в тайните затвори на Чанг. Беше сигурен, че ги чака ужасно бъдеще. Планираше да седи на удобното си местенце до края на войната, а после да се включи в хотелиерския бизнес на баща си. Нямаше причина да не направи първия си милион, преди да навърши тридесет.

Как можеше Рода да стои в Китай? Господи, тя се чувстваше добре! Прекарваше дълги часове в болницата, после преподаваше в библейското училище на мисията и все пак намираше време да се упражнява в калиграфия. Рода Голямото чудо, както баща им я наричаше. Все още си беше такава.

Тя ужасно липсваше на Бърлин. Две години, без да види лицето й, да чуе гласа й, да подуши женския й аромат. Ден не минаваше, без да мисли за нея. За две години му писа само веднъж, пощенска картичка, в която му съобщаваше, че се омъжва. Една гадна пощенска картичка, която разкъса сърцето му.

Той обичаше сестра си. Обичаше я с греховна страст, която не можеше да контролира. Това беше любов без разум, треска в душата му. Отдавна беше забравил за срама и вината. Достатъчно му беше да се пребори с болката, че не може да я притежава. Да чувства, че Рода е като красив кон, който тича надалеч, но без него.

Преди две години той й разказа за любовта си. Тя искаше да приеме това признание на шега, но добре знаеше за какво става дума. Беше забелязала как уж случайно ръцете му се докосваха до тялото й. От време на време той уж неволно отваряше вратата на банята, когато тя лежеше във ваната. И я шпионираше, когато се обличаше. Твърде упорито я защитаваше от момчетата, които се интересуваха от нея. След признанието в любов просълзената Рода обеща, че ще се моли за него. Щеше да моли Бога да прати благословията си на Нелсън, за да може той да престане да мисли за нея по този начин .

Благоговейната Рода! Морално извисената Рода! Богобоязливата Рода, която всяка неделя ходеше на църква! Тя щеше да помоли Исус да изведе Нелсън на по-светъл, по-възвишен път. Нямаше да каже нищо на татко, който сигурно нямаше да разбере. Но Нелсън никога вече не трябваше да й говори по този начин.

Седмица по-късно той се напи и се опита да я изнасили. Скоро след това тя напусна страната с някаква мисия и замина за Китай, без да предупреди баща си или Нелсън. Просто си замина. Тя дълги години си мислеше, че трябва да остави божиите работи в други ръце. Обстоятелствата изглежда я принудиха да се заеме с осъществяването на мечтите си.

Когато Бърлин се появи в Китай, сестра му не го посрещна с отворени обятия. Той не желаеше да я нарани. Опита се да й го каже ясно. Искаше от нея да си помисли отново за женитбата. Да помисли, преди да се омъжи за едно потънало в бедност библейско дрънкало, което нямаше и гърне, в което да се изпикае.