Марк Олдън - Силата ТЕ

Но както Лин Пао знаеше, в тази най-неприятна от всички нощи трябваше да изтърпят всички неудобства. Капитанът не бе на себе си. Поради това беше почти сигурно, че щеше да оплете конците, преди да е свършила нощта. Пао и Сон Суи трябваше да са достатъчно близо, за да станат свидетели на евентуалното произшествие. Такава информация можеше да се окаже полезна за Триадата, която знаеше как да накара някого да плати за грешките си.

Те минаха покрай противовъздушното оръдие и влязоха в кръга от чували с пясък. Понадигнаха се и погледнаха към сградата на мисията. Повечето прозорци бяха тъмни. Повечето, но не всичките.

Нелсън Бърлин заслони с ръка очите си, спря и погледна към слабо осветения прозорец на приземния етаж. Онова, което видя, не му хареса, защото той залитна назад, изруга и размаха ръце. После загуби равновесие и седна в калта. Размаха юмрук към сградата, после стана и се заклатушка към входа. Спря само за да извади пистолета си, отвори вратата и залитна навътре.

Пао изскочи от заграждението. Сон Суи го следваше. Докато цапаха през локвите, се чу гръмотевица. Левият сандал на Пао остана в калта, но той продължи да тича. Този капитан трябваше да се наблюдава отблизо.

Пао стигна пръв до прозореца.

Томас Сървис пристъпи към Нелсън Бърлин, уверен, че може да го вразуми и да му обясни, че Рода има право на личен живот. Високият, русокос мъж прибра ръце към тялото си. Искаше Бърлин да разбере, че той няма лоши намерения. Тъкмо се канеше да му го каже, когато Нелсън стреля в гърдите му. Лекарят се строполи на пода.

Преди тази вечер Нелсън Бърлин бе използвал своя 45-калибров пистолет само за стрелба по мишени или по катерички в имението на баща си. Застреля Томас Сървис и се изненада колко лесно е да убиеш човек и колко добре се чувстваш след това. Никога в живота си не бе изпитвал подобна сила.

Рода плачеше и стенеше. Седна на пода до главата на Сървис, хвана я с две ръце и я залюля напред-назад. Сгорещен от водката и със сила, равна на желанието му, Бърлин, повече от всякога бе привлечен от сестра си. Пъхна пистолета в кобура, отиде до Рода и я дръпна от Сървис.

Когато тя изкрещя, той я плесна по лицето. После я изправи на крака и я целуна, вкусвайки солта на сълзите й. Целуна я в устата, а когато тя му издра лицето, той пак я удари. Тя вдигна коляно, но той бе по-бърз от нея, обърна се и пое удара с бедро. Заболя го, но не чак толкова, че да спре.

После двамата паднаха на пода, той й запуши устата с ръка, с другата разкъса ризата й, после електричеството угасна и те останаха на тъмно. Бърлин легна върху Рода, разтвори ризата й, но тя го ухапа по ръката. Тогава той започна да я души. Чу тежкото дишане на сестра си, а когато съпротивата й отслабна, той вдигна ръце от гърлото й.

Беше още жива. Плъзна ръка под сутиена и стисна малката й гръд. Замаян от възбуда, разкопча колана й, свали панталона и бикините, после се изправи на колене и си събу панталона и шортите. Усети, че е близо до края, влезе бързо в нея и секунди по-късно свърши.

Строполил се върху сестра си, лежеше спокойно, а тя се размърда отдолу. Когато тя прошепна: „Мили боже“, силите напуснаха Бърлин и той се ужаси. Толкова се уплаши, че не можеше да си поеме дъх. През прозореца се процеждаше бледа светлина, но мракът в стаята като че ли ставаше по-гъст, носейки със себе си бъдещи злини, които със сигурност щяха да го унищожат.

Отново се изправи на колене, погледна към израненото й, обляно в сълзи лице, а когато тя го попита: „Защо го направи?“, той знаеше, че никога вече не иска да чуе гласа й. Никога вече не искаше да си спомня за тази нощ. Удуши я, строполи се до нея и заплака.

Когато Нелсън Бърлин отвори очи, видя Лин Пао и Сон Суи, изправени над него.

Пао свали подгизналата си сламена шапка с подигравателен жест.

— Капитане, сър, искате ли да се измъкнете от тази нещастна ситуация, без да бъдете наказан?

Той кимна. Страхът бе отнел силите му. Не бе в състояние да разсъждава. Беше готов да даде душата си на всеки, който можеше да го освободи от този кошмар.

— А-аз искам да се и-измъкна, без да бъда на-наказан.

Пао се наведе над него.

— Тогава трябва да правите каквото ви кажем.

— Разбирам.

Китаецът поклати глава.

— Не разбирате, капитане, сър. Но с времето ще разберете. Онова, което ще поискат от вас, съвсем не започва от тази нощ. Не трябва да се притеснявате за това, което се случи тук. Но когато излезете от тази стая, ще трябва да се подчинявате на някои мои приятели. Ние ще ви услужим, после вие ще услужите на нас.