Марк Олдън - Силата ТЕ

Пао и другите, яхнали конете си в откритото поле, се насочиха към селото, когато бяха забелязани от японски боен самолет. Пилотът започна шоуто и изби всички, освен Пао и Сон Суи.

— Ще продължим към селото на Ду и ще изпълним дълга си — отсече Пао. — Триадата никога не трябва да изглежда слаба или мързелива.

Само с един кон двамата продължиха бавно напред. Нощта ги принуди да спрат и те си направиха лагер в бамбукова горичка, където пиха от поточе заедно с кошута и диви фазани. Огънят можеше да привлече нечие внимание, така че ядоха студена вечеря. Пао застана пръв на пост.

Часове по-късно някой го ритна жестоко, той се събуди и отвори очи. Видя, че е заобиколен от мъже, размахали срещу него пушки, тояги, брадви и вили. Беше заспал на пост и попадна в плен сред хората на Ду. Сон Суи не се виждаше никъде.

В селото Пао отказа да отговаря на въпросите. Не си каза и името. Веднъж се изплю в лицето на старейшината и го нарече грозно джудже. Ако трябваше, щеше да си изплюе и червата — знаеше, че вече е мъртъв. По-добре да умре, без да предупреди Ду, че Триадата е по петите му. „Змиите сто стъпки“ щяха да отмъстят за него и да изпратят дългоносия Ду при прадедите му, когато той най-малко очакваше това.

Плати жестока цена за мълчанието си. Пребиха го до безсъзнание, после го свестиха и напъхаха в устата му мръсен парцал, напоен с урина. Той продължаваше да мълчи. Наляха бензин в гърлото му и нашибаха петите му до кръв. Жестокият разпит продължи два дни, през които не му дадоха нищо за ядене и пиене. Сготвиха коня му и го изядоха пред очите му.

Ду му каза:

— Ще проговориш, твърдо момче, защото утре ще пробием дупки в ръцете ти, през дупките ще прокараме тел, а другия й край ще закачим за един джип. Ще те влачим из селото, докато започнеш да ме молиш да те изслушам.

Призори вратата на килията на Пао се отвори и някой му заповяда да се изправи на крака. Беше буден от часове; твърде много го болеше и не можеше да спи. Омразата му към Ду също не му даваше мира. Гласът му заповяда да стои прав в присъствието на японски офицер. Той погледна през подпухналите си очи и видя трима японски войници, придружени от Ду и помощника му. Лесно можеше да се предвиди поведението на двамата китайци пред лицето на завоевателите им — пълзяха и се умилкваха като пребити кучета.

Пао се опита да огледа по-добре старшия офицер, дребен мъж с маскировъчна куртка, гамаши и сабя. Той говореше на развален китайски, но с арогантността и презрението, заради които в цял Китай мразеха японците. „Да ти го начукам, братко“ — помисли си пленникът.

Не успя да види лицето на офицера, но разпозна гласа и сърцето му заби лудо. Японският офицер беше Сон Суи. А мъжете с него — членове на Триадата в японски униформи. Младежът събра всички сили, за да запази самообладание.

Сон Суи играеше ролята си като истински киноактьор. Настояваше да разбере защо пленникът не бил заведен в местния японски щаб в съседното село. Ду се накани да отговори, но той го ритна.

— Обръщай се към мен с „ваша чест“ — извика.

Старейшината наведе глава и се извини многословно.

Ду продължаваше да се извинява, но той го прекъсна:

— Заведи пленника у дома си. Искам да го разпитам насаме и при нужните удобства. Имаш ли телефон?

Той гордо кимна: притежаваше единствения телефон в селото.

В дома му, изграден от кирпич и бамбук, Сон заповяда жената на Ду да приготви храна за него и за хората му, и то бързо. После поиска да го заведат при телефона. Старейшината ги заведе в задната стая, решен да бъде добър домакин и да се предпази от гнева на японеца. В стаята Сон затвори вратата и кимна на Пао. После, докато Сон късаше телефонните кабели от стената, приятелят му удуши Ду с голи ръце.

Двамата се прегърнаха. Сон му разказа, че отишъл в гората по нужда и от там чул, че хората на Ду се приближават към Пао. През последните два дни той бил в Шанхай и организирал спасяването му. Пао пак го прегърна, а той се усмихна и каза:

— Ако знаех, че ще вониш толкова гадно, сигурно въобще нямаше да се върна. — И двамата се разсмяха.

Излязоха от стаята и отидоха в кухнята, където един мъж прерязваше гърлото на жената на старейшината. На горния етаж откриха старата майка на Ду, заспала в стаята си. Пао я задуши с възглавница.

В мазето откриха четиринадесетгодишна прислужница, която правеше свещи от животинска мазнина. Лин Пао настоя да я удуши саморъчно. Все пак той беше Черният генерал, бичът за жените. Преди да излязат от къщата, се върна със сатър в стаята на Ду и му отряза ръцете. После взе нож и изряза името на Триадата върху гърдите на мъртвия. Крадците заслужават да им отрежат ръцете. А светът трябва да знае, че Триадата е всесилна и не прощава.