Марк Олдън - Силата ТЕ

В миналото сакатият, слабоват Сон бе мишена на простаците, които не възприемаха силата на ума му и се дразнеха от способността му да чете. Лин Пао го закриляше с юмруци, ножове и открадната полицейска палка. В боя беше безмилостен и обикновено побеждаваше. Младите шанхайски главорези бързо разбраха, че да тормозиш Сон Суи означава да се сблъскаш с Лин Пао и жестоката му сила.

Двамата станаха неразделни. Заедно ходеха по жени и пушеха опиум, ограбваха пияни френски моряци и крадяха самурените килимчета, с които богатите покриваха двигателите на паркираните си лимузини. Около година, след като се запознаха, те си дадоха ритуална клетва и станаха кръвни братя, заклеха се да се защитават един друг, да споделят съдбите си и да се грижат за децата на другия. И за двамата другият беше приятел, който струваше повече от десет хиляди роднини.

Юли 1937. Японската армия нахлу в Китай. Правителството на КМТ и Чанг Кай-ши се оттеглиха във вътрешността. Най-тежките боеве се водиха през първите две години. През останалите шест нямаше големи битки. Япония се оказа неспособна да завладее огромната територия на Китай или да окупира територията, която вече беше завзела. Междувременно КМТ и китайските комунисти се биеха по-често помежду си, отколкото с японците.

До 1939 японците наводниха китайския Север с морфин и хероин както за печалба, така и с надеждата да покварят населението и да отслабят волята му за съпротива. Триадите доставяха необходимите наркотици под защитата на японците.

В някои части на Китай войната като че беше приключила. Тук вражеските армии се превръщаха в търговски организации и корумпираните китайци и японци трескаво търгуваха помежду си. Освен наркотици те пласираха злато, сребро, сол, зърнени храни, медицински доставки и, разбира се, оръжие. Това мълчаливо и изгодно споразумение включваше и Триадите и продължи чак до края на войната.

През войната Лин Пао и Сон Суи станаха членове на Триадата. На церемонията по приемането, продължаваща три дни, сипаха кръв от току-що заклано пиле в купа за вино. После изцедиха кръв от средните пръсти на двете момчета, смесиха я с пилешката и с вино. Накрая членовете на Триадите пиха от сместа, символ на кръвното им братство.

Всички държаха джос пръчки, обърнати наопаки. Повториха тридесет и шест тържествени клетви към „Змиите сто стъпки“. И двамата получиха кодиран номер и научиха тайни сигнали с ръце, позволяващи им да контактуват с другите членове на публични места. Сега двамата приятели бяха членове на организация, способна да им даде всичко, което поискат.

До петнадесетгодишна възраст буйният Пао беше арестуван за въоръжен грабеж, изнасилване и убийство, но не влезе в затвора, даже не се стигна до процес. Заради необуздания му нрав никой, освен Сон Суи не можеше да го търпи дълго. Пао бе особено жесток с проститутките, три от които уби в изблик на пиянска ярост. Именно приятелят му пръв го нарече Черния генерал, по името на един демон от китайска народна приказка, който разкъсвал млади жени.

Заради жестокостта си Пао бе назначен да пренася морфин и хероин от Шанхай до японските отряди във Вухан и Нанкин, източни градове, превзети още в началото на войната. Той доставяше оръжие на военните главатари от Севера и се връщаше назад със злато. Ограбваше медицинските доставки от Америка, а Триадата ги продаваше на черния пазар.

Да се осмелиш да бродиш из страната беше доста рискована работа. Пътниците се сблъскваха с най-различни опасности — крадци, въоръжени безделници, военни главатари и дезертьори от китайската и японската армия. Ето защо Триадата винаги включваше Пао в списъка на телохранителите, когато напускаха сравнително безопасния, окупиран от японците Шанхай.

Той беше и жесток насилник. Едно негово посещение и всички магазинери, студентски агитатори и собственици на бордеи бързо възприемаха възгледите на Триадата. Онези, които продължаваха да упорстват, получаваха традиционното предупреждение от Триадата — ковчег на прага.

Приятелите се оправиха с един журналист, чиито статии за „Змиите сто стъпки“ бяха подразнили водачите на Триадата. Пао удуши съпругата на журналиста, после Сон Суи зареди под трупа й ръчна граната. По-късно, когато съпругът се опита да премести трупа на жена си, гранатата под нея експлодира и го уби.

— Някой трябваше да каже на журналистчето — усмихна се Сон Суи, — че животът е източник на много нещастия.

Друг път приятелите и още трима души тръгнаха от Шанхай за едно близко селце, където трябваше да убият старейшината, известен китайски колаборационист на име Ду. Ду, дребен мъж към петдесетте, имаше голям нос и огромни ходила и беше забогатял от войната. Хората му нападаха влаковете с бегълци, които минаваха край селото, убиваха пътниците и крадяха ценностите им, дрехите, животните и даже златните зъби на мъртвите. Последният им влаков обир бил особено богат. Те избили двеста пътници, трима от които били куриери на Триадата и носели златни кюлчета.