Марк Олдън - Силата ТЕ

Животът с неуравновесения Тенг бе толкова окаян, че никое момиче не издържаше дълго. Онези, които не умираха, или бягаха, или се самоубиваха. Адът на Кон продължи почти три години и тогава Тенг разкъса гърлото й със зъби. Измършавелият й труп се присъедини към тридесетте хиляди тела на нежелани деца, умрели от глад и жертви на убийства, откривани ежегодно в реките, каналите и задните улички на града.

Животът на малкия Лин Пао не беше по-добър от живота на майка му. Гробарят го тормозеше жестоко, караше го да проси по улиците, да краде и да развежда западни туристи, които разглеждаха забележителностите на Китайския квартал на свой риск. Той крадеше храна от сергиите, обираше пияниците и се биеше с други млади боклукчии за дял от градската смет. Когато Пао се връщаше у дома с малко или с нищо, Тенг безмилостно го биеше. Момчето според него беше едно нацупено дребно същество с непочтителни очи.

До дванадесетгодишна възраст Лин Пао вече беше работил три години като гробар. Тенг прибираше надниците му. Беше по-силен от момчетата на неговата възраст, изключително енергичен и решен на всяка цена да се издигне над бедността. Беше решен и да се освободи от омразния гробар.

Недоверчив и избухлив, на Лин Пао му беше трудно да повярва на някого или да контролира чувствата си. Говореше каквото мисли, лесно се сбиваше и беше толкова своенравен, че и полицията се страхуваше от него. Отдавна бе привлякъл вниманието на местните главорези, наркомани и членове на Триадата „Змиите сто стъпки“. Предпочитайки Триадата пред омразния Тенг, Лин Пао избяга от гробаря. Но първо си отмъсти на откачения, превърнал в ад земните му дни.

Сложи отрова в свинското със зеле, любимото ястие на Тенг, и гробарят умря заедно с невръстната си приятелка. Момичето, тормозено от Тенг като всички предишни, беше малоумно и Пао не можеше да му се довери.

Никой не забеляза двете убийства на Пао сред хилядите обитатели на бараките, умиращи всеки месец от глад, болести и жестокост. Полицията си улесняваше работата, като регистрираше повечето инциденти като случаи на естествена смърт. Записаха, че Тенг Сен и малоумната му робиня са починали от сърдечен удар. И двамата бяха кремирани, а пепелта им изхвърлиха в най-близкия канал.

„Змиите сто стъпки“ назначиха Пао като куриер, който да разнася съобщения, наркотици и пари на членовете на Триадата. Той се подчиняваше на заповедите, без да задава въпроси, демонстрираше уважение към началниците си и бързо си създаде репутация на послушен и надежден човек.

Скоро след като започна да работи за Триадата, Пао се запозна с първия си истински приятел, друг куриер, незаконороден син на търговец на опиум и петнадесетгодишна камериерка. Изоставен от баща си, куриерът живееше на стара баржа за смет в река Вангпу. Казваше се Сон Суи, дребно, весело момче с осакатен крак и изобретателен ум. Енергията и любовта му към живота, както и умът му привлякоха Лин Пао.

Макар и с година по-малък от Пао, Сон беше по-уверен. Той го накара да се смее и да вижда веселите неща в живота. „Всичко е смешно — казваше му, — стига да се случва на друг.“ Сон започна да го образова — научи го да чете вестници, предаде му първите английски думи, настояваше да го води на кино, за да разшири кръгозора му. Запозна го с китайската опера, към която Лин се привърза страстно и завинаги.

Сон почука челото си и каза:

— Да бъдеш умен означава да бъдеш късметлия. Така че, приятелю, първо стани умен, а късметът ще дойде сам.

Той споделяше храната, дрехите и боклукчийската си баржа, както и знанията си за дейността и историята на Триадата. Триадите, каза му, са осемстотингодишна система от тайни общества, свързани с политиката и бойните изкуства. Името идва от равностранен триъгълник, който представлява човека, небето и земята.

Триадите се основали за подкрепа на бедните в безкрайната им борба срещу богатите. Първите им членове били фермери, просяци, слуги и монаси, събрани заедно от своя патриотизъм. „В наши дни — заяви Сон — тайните общества не се вълнуват много от патриотизма.“

— Нас ни интересува бизнесът — сподели той. — Чужденците ни наричат престъпници, но те почти не познават Китай. Грешно ли е, когато беднякът иска да спечели от труда си? И кой решава какъв трябва да бъде трудът? Ние сме семейство — продължи Сон. — Членовете винаги могат да разчитат на братята си, когато се нуждаят от помощ. Но влезеш ли вътре, не можеш да излезеш.

Досега Пао държеше хората на разстояние, не вярваше на никого и смяташе, че светът е по-склонен да му стори зло, отколкото добро. Но откри, че приема добродушните закачки и интелигентността на Сон. За пръв път му беше приятно в компанията на друго човешко същество.