Марк Олдън - Силата ТЕ

— След няколко минути — каза той. — Те са горе. Бенджи си почива в стаята на Тод, а Джоан е в спалнята за гости. Снощи хората на Лин Пао раниха момчето и за щастие куршумът само одраскал гърба му. Тод се грижи за него.

Ди Палма си помисли за предишната вечер, за това как тичаше след Тод, Бенджи и другите по Мот стрийт. Това не беше състезание; хлапетата летяха, докато старите колела на Ди Палма отдавна не му служеха както по-рано. Децата пред него завиха по Елизабет стрийт и минаха край ъгъла със скоростта на олимпийска щафета. Той стигна до ъгъла, но Тод и хлапетата вече не се виждаха. Изтощеният Франк се чувстваше полумъртъв, което за мъж на средна възраст за съжаление е наполовина истина.

В три сутринта, когато Тод се върна у дома с ранения Бенджи и младата китайка, той го чакаше. Искаше синът му да му обясни защо се е разхождал с Бенджи Лок Найн, който убива хора по нареждане на Лин Пао. Очите на момчето горяха. „Обясненията могат да почакат — каза то, — Бенджи се нуждае от помощ.“

Заведе ранения в стаята си, после го обърна по корем и плъзна пръсти по гърба му, докато кървенето спре. След това извади корени и дървесна кора от куфара под леглото си, свари ги и с отварата проми раната на Бенджи. Свари чай куко, с който бе оправил разстроения стомах на баща си, и накара Бенджи да изпие две чаши. Чак когато приятелят му заспа, Тод седна да си поговори с Ди Палма.

Макар че легендата за Бенкай и Киичи бе твърде неправдоподобна, Франк нямаше друг избор, освен да й повярва. Както и Тод нямаше друг избор, освен да бъде обсебен от Бенкай. Синът на Ди Палма се нуждаеше от помощ. Както и Жан, и Мартин Маки.

— Знаех, че става нещо, когато получих телеграмата ти тази сутрин и прочетох, че трябва да ти се обадя и да използвам обществен телефон — каза Жан. — Ти никога не си си падал по дебелашките шеги. Правиш това заради мен, защото аз бях достатъчно глупава, за да се забъркам с Грег.

— Трябва да отида до Манила. Те подслушват телефоните ти, което означава, че нещата могат да се усложнят, ако приключат веднъж завинаги. Не мога да ги оставя така, а те няма да ме оставят на мира, така че нямам друг избор. Освен това, ако разровя някоя мръсотия за Нелсън Бърлин и Лин Пао, ще получа една адски добра история.

Жан се намръщи.

— Английското ченге — онова, което ти е помогнало в Хонконг. То ли те помоли да разследваш смъртта на Анджела?

— Да.

— Което означава, че щеше да отидеш в Манила дори ако аз имах достатъчно мозък, за да не се забъркам с Грег, а Тод си беше останал Тод.

Ди Палма се усмихна и сви рамене.

— Среден път няма, нали помниш? — Изправи се. — Искаш ли да видиш Бенджи и Джоан?

— Ти върви — отпрати го тя. — Аз искам да поговоря с Тод.

Когато Франк излезе, тя попита момчето:

— Всички ли ще се върнете от Манила?

Той взе ръката й и поклати глава.

Ужасената Жан затвори очи и си помисли да го попита кой от тримата ще умре. Но реши, че не иска да знае. Така Франк щеше да живее поне още малко в съзнанието й.

Шанхай

През трийсетте години Шанхай беше най-големият китайски град, а за невежите туристи — символ на интриги, конспирации и романтика в „мистериозния Изток“.

Китайците обаче виждаха един различен Шанхай, символ на тъмната страна на чуждата интервенция. Там чужди армии охраняваха чужди бизнесинтереси, а децата работеха по тринадесет часа във фабрики, притежавани от чужденци. Виждаха паркове с табели, че там не се допускат кучета и китайци.

В този Шанхай американските фабрики използваха робски китайски труд, а прогонени московски графини ставаха проститутки и шпионки. Продавачите на опиум, търговците на оръжие и британските банкери трупаха пари. Обезобразените просяци, комунистическите фанатици и невръстните уличници живееха с непостижими мечти.

Шанхай. Калейдоскоп от хора, богатство, деградация и интриги. Кралицата на Изтока и Проститутката на Китай.

Епическата сага на града започна с Опиумната война от 1842 година, когато Китай се опита да спре британците, които заливаха страната с опиум. Великобритания спечели войната и принуди Китай да й предаде Хонконг и да отвори пет китайски пристанища, включително и Шанхай, за британските търговци. Америка, Франция и Япония поискаха подобни „концесии“ — банди, дялове във вноса и износа, военни бази. Всички концесионни територии, включително и консулствата, не се подчиняваха на китайските закони.

Сто години по-късно Шанхай стана най-богатият и най-космополитният китайски град, смесица от Изтока и Запада. Западняците си построиха небостъргачи и дворове като крепости, надменни, грозни сгради, издигнали се край широк булевард край река Хуангпу.