Но за него това не беше най-лошото. Най-ужасното бе, когато научи, че американските разузнавателни служби подпомагат трафикантите с оръжие, пари и информация и го правят поради същата шибана причина, поради която правят всичко — националната сигурност. Силите на реда водеха нарковойна, докато ЦРУ я подклаждаше, като подкрепяше трафикантите в замяна на информация и политическо влияние. Ди Палма, който загуби жена и дете от ръцете на трафикантите, реши, че не си струва постоянно да се проваля. Тъй като и дума не можеше да става за компромиси, той се пенсионира като лейтенант, с тридесет и четири награди и надробен от престрелка ляв крак. Възстановиха крака му с мускули от дясното бедро.
Чрез влиянието на един нюйоркски сенатор си намери работа като телевизионен криминален репортер. Седемнадесетгодишната дъщеря на сенатора си имаше проблем, докато Ди Палма не изгори негатива и копията от порнофилма, който тя направила с чернокожия си приятел и още няколко момчета. Била под влияние на ангелския прах. На Франк му липсваше опит в медиите, но го компенсираше с честност, остроумие и по мнението на жените със сексапил. Издири старите си източници на информация, сред които имаше разни умници, политици, колеги от ОБН и ФБР, чужди дипломати, латиноамерикански момичета на повикване, адвокати от Министерството на правосъдието и улични мошеници. Резултатът беше висок рейтинг, големи мангизи, награди за отлична журналистическа работа и просторен кабинет, в който се отбиваше рядко, тъй като предпочиташе да работи на улицата.
Отказа да боядиса косата си за пред камерата или да взема уроци по правоговор, за да се освободи от бруклинския си акцент. Не сложи рогови очила и жилетка. Пред камерата се държеше естествено. Предпочиташе да си излезе от събранията, вместо да обсъжда предложените от ръководството промени. После шефовете на мрежата бързо разбраха, че той не се нуждае от тях, и го оставиха на мира. И започнаха да го ценят още повече.
Срещна Жан, която отговаряше за сериалите и телевизионните филми в Ню Йорк. След провален неуспешен брак и неуспешна кариера като актриса тя се бе принудила да стане продуцент. Беше добра в работата си, но не бе ясно дали я харесваше.
— На това мога да ти отговоря с едно определено „може би“ — сподели тя с Франк. — Някой беше нарекъл правенето на филми истерична бременност. Във всеки случай, докато образователните стандарти си остават ниски, мисля, че ще продължа да се справям.
Влюбиха се почти от пръв поглед, наслаждаваха се на онова, което Жан наричаше отчаяна лудост. Зад амбициите и самочувствието си тя беше уязвима и доста мила. Беше откровена и притежаваше страст. По нейно признание най-големият й провал беше да упорства в повторението на грешките, особено когато ставаше дума за мъже. Ди Палма я смяташе за неустоима.
От съветите й за това как да се облича пред камерата и как да се оправя с шефовете на мрежата той се почувства малко по-спокойно в един свят, където никога нямаше да се почувства съвсем комфортно. Дойде и неговият ред да й помогне, когато вицепрезидентът на мрежата заплаши да я уволни, ако не му стане любовница. По предложение на Ди Палма тя се съгласи да се срещне с вицепрезидента в един хотел на Медисън авеню, където телевизионната мрежа държеше луксозен апартамент.
Вместо нея се появи Ди Палма, остави законния си „Смит & Уесън 38“ на масичката за кафе близо до вицепрезидента, който изцъкли очи при вида на патлака. „Шибан цивилен — помисли си Франк, — никога в живота си не е виждал зареден пистолет.“ Лесно събуди съвестта на човека. Каза на ужасения вицепрезидент:
— Хайде да си поговорим за Жан.
Ди Палма се съгласи да поговори и с бившия й съпруг Рой Песта, който си имаше скъп кокаинов навик и искаше тя да плаща за него. Ако откажела, щял да плисне киселина в лицето й. Даже без да е дрогиран, Рой си беше избухлив; за една година брак той й беше счупил носа, ребрата и левия палец. Съвсем не беше изненадващо, че тя прие заплахата му на сериозно. Но Франк я предупреди:
— Платиш ли му веднъж, никога няма да се отървеш от копелето. Ще идва всеки път, когато закъса или когато дилърите му подпалят задника да си плати дълговете. Аз ще поговоря с него — обеща й.
Апартаментът на Хюстън стрийт, където Рой Песта живееше с безработна танцьорка на име Америка Коко, приличаше на кочина със счупени прозорци, мръсотии по пода и без никакви мебели. Мургавият, красив Рой Песта, който някога познаваше всички оберкелнери в Манхатън и можеше да размеси колода карти само с една ръка, бе нагледното доказателство за последствията от злоупотребата със снежинки. От кокаина той беше станал неуправляем и видимо опасен.
Читать дальше