Марк Олдън - Силата ТЕ

С изключение на китайската част, всяка чуждестранна зона се управляваше от обитателите й, защитавани от своя войска и полиция. Войските, флотът и полицията защитаваха най-големите инвестиции в света. Само английският дял в Шанхай надхвърляше четиристотин милиона лири.

Поради чуждия икономически контрол повечето китайци живееха в невероятна бедност. Този контрол ги оскърбяваше и Шанхай се превръщаше в плодородна почва за революционери, радикали и политически екстремисти.

През 1921 година на втория етаж в едно девическо училище на шанхайската Джойфул Андъртейкинг стрийт бе основана Китайската комунистическа партия. Партията веднага влезе в конфликт с генерал Чанг Кай-ши, дребния, писклив лидер на Куоминтанг (КМТ), основната политическа партия в Китай. КМТ претендираше, че е прогресивна, че ще прогони чужденците и ще създаде модерна демократична нация. Всъщност тя не беше прогресивна, а некомпетентна и корумпирана.

Неофициалната власт в проспериращия Шанхай беше в ръцете на Триадите. Тайните общества забогатяваха от трафик на наркотици, хазарт, рекет и проституция. Членовете им наброяваха хиляди. Съюзници и поддръжници им бяха дипломати, банкери, обществени фигури. Самият Чанг Кай-ши от дълго време беше член на Триада и уважаваше неограничената власт на тайните общества.

Когато Чанг реши да превземе Шанхай, короната на Китай, той отхвърли идеята да използва армия. Реши, че хората му са неспособни да изпълнят такава важна мисия. По-добре да разчита на Триадите — които не го подведоха. Както обещаха, те предоставиха Шанхай на дребния генерал, изклаха и измъчваха хиляди комунисти, либерали и профсъюзни активисти.

Той се възползва от случая, за да се освободи от неудобните членове на КМТ — онези, които не харесваше или от които се страхуваше. Жените и дъщерите на победените бяха продадени на бордеите или на фабриките в града. Генералът не пропускаше всяка възможност за печалба.

Като ударна сила на Чанг Триадите получиха официално признание в националната политика. Членовете, сред които имаше обществени служители, журналисти и агенти от разузнаването, се смесиха с посланици, банкери, индустриалци и генерали. Трима водачи на подземния свят бяха произведени в ранг на почетни правителствени съветници. Един от тях получи чин генерал-майор. Небесата изпратиха на тайните общества успех, какъвто не бяха сънували и в най-светлите си сънища.

Чанг на свой ред не пропусна търговията с наркотици. Сключи споразумение с Триадите и започна да пъха милиони наркодолари в джобовете си. В надпреварата за пари дребният генерал никога не пристигаше последен.

Лин Пао се роди в една шанхайска шивашка фабрика, когато тринадесетгодишната му бременна майка бе ритната в корема от ядосания майстор.

Майката на Пао, слабо, чернокосо момиче на име Кон, го роди край машината, където работеше по 12 часа на ден. Нощем спеше върху мръсен памучен юрган под машината. Никое от децата работници не можеше да излиза от високата, добре охранявана фабрика без разрешение.

Семейството на Кон я продаде на една френска фабрика за петгодишен период робски труд. Майсторът, който я изнасили и отхапа зърното на гърдата й, се казваше Чунг Сунг, едър четиридесетгодишен мъж, бивш рикша. Той сводничеше на невръстните си работнички и ги продаваше на педофилите сред чуждестранните бизнесмени. Щеше да бъде уволнен, ако децата не изпълнеха дневната си норма. По-добре малките мръсници да умрат, отколкото Сунг да изгуби службата си и страничните си доходи от сводничество.

Запазването на работата за него бе по-важно от бременността на Кон. Така че в осмия месец, когато преумореното момиче припадна край машината, избухливият майстор я ритна и на света се появи Лин Пао.

Сунг нямаше полза от преуморената Кон и бебето й. Трябваха му здрави работнички. Майката и детето бързо бяха продадени на Тенг Сен, петдесетгодишен куц гробар пияница. Преди време Тенг ексхумирал трупа на майка си, увил го в одеяло и тръгнал по шанхайските улици да показва какви промени са настъпили след смъртта. Беше и скъперник, който гореше само по три свещи на година и се биеше с кучетата за остатъците от месарските сергии.

Живееше в Стария град, Китайския квартал, във вонящ бедняшки район, пълен с ниски, схлупени дървени бараки, сакати просяци и болни от холера. Тесните улички бяха задръстени от трупове на бедняци, умрели от глад и студ. Повечето бордеи в Стария град бяха пълни с момичета на не повече от четиринадесет години. Много от тях умираха, преди да навършат двадесет.