Марк Олдън - Силата ТЕ

Широкоплещестият със зеленото яке поклати глава. Не можеше да повярва на очите си. После реагира, като пъхна ръка под якето си. Бенджи обаче се оказа по-бърз. Вдигна ръце от масата и миг по-късно измъкна узито изпод бойното си яке. Излая някаква команда на кантонски и „Нефритовите орли“ извадиха пистолети. Всички оръжия бяха насочени срещу двамата членове на Триадата, които бавно вдигнаха ръце.

Тод притисна острия край на щеката в гърлото на Хо и го попита:

— Помагаш ли при избиването на „Нефритовите орли“?

Той кимна.

— Кажи им — заповяда момчето.

— Да, аз помагам на „Осемте ножа от Севера“ да изпълняват заповедите на Лин Пао.

— Кажи им защо.

— Не знам защо. Кълна се в мъртвата си майка, че говоря истината. Знам само, че той се страхува от тях. Най-вече от Бенджи. Заради това най-напред умират другите. Пао иска да изолира Бенджи.

— Имаш предвид, че ако най-напред убие Бенджи, другите може да се обединят, за да му отмъстят.

— Да.

Тод хвърли счупената щека на масата и заяви:

— Кажи на Черния генерал, че не е променил нищо с убийството на снежния леопард и на свещеника. Той трябва да си плати за злините, които е извършил през този живот и през предишния. Снежният леопард беше сигнал, че Боговете са го изоставили. Предай му, че свещеникът е казал истината.

Айвън Хо се хвана за корема. Болката беше невероятна. Никой не беше го удрял толкова силно. Нито по време на тренировки, нито в двубой, нито в бандитски нападения. Трябваше да разкаже на Триадата за това момче. Трябваше да предупреди Черния генерал. Именно Тод беше момчето, от което трябваше да се страхува. Тод, който се биеше като демон. Как може някой, мъж или момче, да се бие така и да бъде човешко същество?

— Кажи на Лин Пао, че преди да минат двадесет и един дни, Бенкай ще го открие — поръча Тод.

После прескочи Хо и тръгна към изхода. Бенджи, с узито, насочено срещу членовете на Триадата, излезе последен от сутерена.

Горе в салона за масаж Тод почука два пъти на една врата насред мрачния, вонящ коридор. Изчака няколко секунди и почука още два пъти. Бенджи пазеше зад него с узито в ръце. Ослушваше се за всеки звук от стълбите. Но шум се чуваше само от стаите наоколо — касетофон със запис на Джордж Бенсън, проститутка, която пееше на мандарински, мъж, който ругаеше, че е свършил твърде бързо.

Бенджи се ослушваше за членовете на Триадата, които вече бяха тръгнали да убият него и Тод. Едно обаждане на Хо и дузина убийци за минути щяха да нахълтат тук. Налагаше се бързо да изчезват от сградата.

Тод със сигурност не беше дошъл за секс. Тогава какво правеше в коридора, когато трябваше да е на десетки километри от Китайския квартал? Бенджи не разбираше. Знаеше само, че на всяка цена трябва да се държи близо до момчето.

Благодарение на Тод членовете на бандата разбраха кой ги избива. Опасността беше огромна, тъй като този път не налитаха на някоя друга младежка банда, не изнудваха собственик на ресторант за безплатна храна, не рекетираха някой магазинер. Триадата и „Осемте ножа на Севера“ бяха тежка артилерия, даже правителствата не можеха да се преборят с тях. Освен това и Айвън Хо щеше да се нареди сред враговете им, стига Лин Пао да го оставеше жив след унизителното му поражение от Тод.

Големият брат беше гадно копеле. Даже Бенджи се боеше от него. Хо нямаше да се успокои, докато не си отмъсти на Тод. Бенджи се ухили. Може би Големият брат бе започнал да уважава Тод малко повече.

Той видя тайните тренировки на Тод. Хлапето беше страховито, бойният му дух — невероятен. Не можеше да го сравни с никого. Двамата тренираха заедно един-два пъти с къси и с дълги тояги. Тод винаги излизаше победител.

Успя да види и техниката му с нож. Тогава реши, че никога не трябва да тръгва срещу това момче с хладно оръжие. Освен ако не иска да умре бързо, внезапно, светкавично. Бенджи обаче изобщо не беше подготвен за онова, което видя в сутерена — схватката между Тод и Големия брат.

Това момче беше от друга лига. По дяволите, то беше от друга планета. Не беше негова работа да се бие с другите хлапета. Всеки, който успееше да победи Айвън Хо, трябваше да бъде квалифициран като Червена тояга, боен командир на Триадата. Бенджи не можеше да се сети за някой възрастен боец, който да устои на Тод. Тринадесетгодишен и вече Червена тояга. Достойно за книгата на Гинес.

Междувременно членовете на „Нефритови орли“, които дойдоха в салона с Бенджи, си спасяваха кожата. Той им заповяда да предупредят другите от бандата за предателството на Лин Пао, а после да се скрият някъде. Всички трябваше да изчезнат. Да забравят за старите си жилища. Техните закрилници — Черният генерал, Триадата и Айвън Хо, сега бяха техни врагове, а също и „Осемте ножа от Севера“, зловещи убийци, които плашеха Бенджи до смърт.