Марк Олдън - Силата ТЕ

Сега, застанал срещу малкото приятелче на Бенджи, той се сети, че повече не трябва да бъде разиграван от деца. Сега ще се справи с тях както си знае.

Обърна се към Бенджи:

— Разбирам, че си си намерил ново приятелче. Наистина красиво момче. Какво става, да не би вече да не харесваш момичета? Аз мислех, че предпочиташ момичета, Бенджи.

Свали си сакото и го подаде на широкоплещестия. Обърна се към Тод:

— Значи ти ме обвиняваш за онова, което се случи със Сам, Джоуи, Елвис и останалите момчета. Добре, първо работите на „Нефритовите орли“ не те засягат. Не трябва да ти давам сметка за нищо. Второ, не ми харесва, че ме обвиняват в убийство на собствените ми хора. Нямам нищо общо с това.

— Ти си лъжец — извика Тод.

Хо се ухили.

— Добре, ще видим. Ти и аз. Ще направим едно шоу и когато то свърши, ти ще си много тъжен, малко кученце. Повече няма да ме наричаш лъжец. Давам ти дума за това.

Все още ухилен, той нави ръкави. Почти беше привършил, когато един дребосък със зализана коса, златни предни зъби и яке от изкуствена кожа притича в сутерена, втурна се към него и му прошепна нещо. Когато дребосъкът свърши, Хо кимна и новодошлият застана до широкоплещестия.

— Изглежда, че имаме малък проблем — усмихна се Големият брат. — Ву ми каза, че преди няколко минути бил в „Златния фазан“. Там видял един телевизионен репортер да излиза тичешком и да се втурва след вас, момчета. Успели сте да му се изплъзнете и предполагам, че трябва да съм ви благодарен за това. Но разбрах, че той тичал по Мот стрийт и крещял: „Тод, Тод“. Предполагам, че това си ти, малки братко.

Обърна се към Бенджи:

— Разбираш ли какво имам предвид, когато казвам да се пазиш от непознати? Това малко копеленце, което си ми довел тук, е свързано с Франк ди Палма, а ако той започне да се рови из нашите работи, ще си имаме проблеми. Откъде можем да знаем, че Тод, или както и да се нарича, не е шпионин? Може би възнамерява да се присъедини към бандата, а после да ни изобличи пред господин Ди Палма. Мисля, че знае повече отколкото трябва, особено за това, което се случи с нашите момчета.

Всички Нефритови орли, освен Бенджи се отдръпнаха от билярдната маса и се скриха в сянката. Големият брат бе готов да наказва и малтретира. Най-добре да не си близо до жертвите му.

Той тръгна бавно към Тод.

— Двамата с теб, малки братко. Да започваме шоуто.

Тод сграбчи билярдната щека и я счупи в ръба на масата. Половината щека полетя в тъмнината и се приземи до бойлера. С полупритворени очи момчето постепенно се отдели от масата и пристъпи към Хо. Държеше счупената щека с дясната си ръка, ниско и далеч от тялото си.

Айвън Хо бе обучен в чой-ли-фут, боен стил, който комбинираше бързата работа с краката на северното кунгфу със силата на южните бойни стилове. Чой-ли-фут включваше и обучение с дълги и къси оръжия — тояга, копие, тризъбец, бойно ветрило, къс меч. В задния си джоб носеше сгъваем нож. Това мършаво хлапе, застанало пред него със счупена билярдна щека, изобщо не можеше да го уплаши.

Разбира се, той беше помогнал на „Змии сто стъпки“ да убият членове на „Нефритови орли“. Заповедите на Черния генерал не се обсъждаха. Щом Лин Пао искаше главите им отрязани и замразени, нека да бъде така. Когато Айвън Хо се опита да разбере защо, не стигна до никъде. Причината за тази странна заповед се криеше в мозъка на Черния генерал. Онези, които обсъждаха въпроса, казваха само, че Лин Пао е душевно разстроен и иска работата да се свърши за двадесет и един дни.

Хо насочи крак към брадичката на Тод. Беше готов да продължи атаката си със соу, кръгов удар с юмрук, който представляваше нокаута в чой-ли-фут. Но ритникът му не улучи. Нямаше възможност да нанесе втория удар.

Движейки се по-бързо от всеки боец, с който Хо се бе срещал някога, Тод пристъпи вдясно и удари капачката на крака му толкова силно, че Хо изкрещя и се хвана за масата, за да не падне.

Беше обърнат с гръб към Тод, който го удари в дясното бедро, после в бъбрека. Той отново изкрещя и се завъртя с извит гръб, като все още се държеше за масата. Точно тогава бойният вик на момчето изпълни сутерена. Дебелият край на щеката се заби в корема на Хо, той се преви и се строполи на пода. Секунда по-късно повърна.

Дълго след това хората в сутерена не можеха да повярват на очите си. Никой не бе побеждавал Айвън Хо. Този път поражението беше пълно. Изумително и неочаквано. Единственият звук, който се чуваше в сутерена, бе учестеното дишане на победения. Той седна на пода и се опря о билярдната маса. Стисна удареното си коляно с две ръце и се опита да се справи с най-лошия момент от живота си. Този момент му донесе огромен срам, но той все пак извади голям късмет, че остана жив.