Марк Олдън - Силата ТЕ

Когато Жан се появи тази вечер след двуседмично отсъствие, прислужницата я пусна да влезе, без да обели и дума. После обяви появяването й и си тръгна, като се чудеше защо този човек не вземе да изрита жена си. Съпрузите трябва да са на едно и също мнение. Тя се чудеше колко ли още господин Ди Палма ще търпи тази кльощава кучка да го прави на глупак.

Франк отиде в дневната, където Жан гледаше към камината с цигара в дългите си пръсти. Тя беше висока, дългоноса жена, около четиридесетте, със зелени очи и кестенява коса, наскоро боядисана, за да се скрият първите бели косми. Беше облечена в кремава блуза, дълга ръждивокафява кожена пола, кафяви ботуши и широк светлокафяв колан. Докато той се приближаваше, жена му хвърли цигарата си в догарящия огън и се обърна.

— Кога тръгваш?

— Вдругиден — отвърна й. — Ще летим до Сан Франциско, после до Манила.

— Ние?

— Тод и двама негови приятели. Дълга история. Единият е прострелян, но Тод казва, че ще оправи.

Това бе дълга история. Снощи синът му се беше появил с една проститутка тийнейджърка и с едно китайче с бебешко лице, което носеше „Узи“. Според Мартин Маки хлапето работело за Лин Пао и очистило единадесет души.

Ди Палма искаше да отпрати проститутката и хлапето, но Тод настоя да останат.

Жан потрепери.

— Казваш, че Тод пак е обсебен от Бенкай.

Той разтри врата си.

— Аз съм кораво ченге с двадесетгодишен стаж. Виждал съм всичко, правил съм всичко, нали така? Ако някой ми кажеше, че едно дете се превръща в четиристотингодишен самурай, щях да го сметна за луд и да го натикам в изолатора. Но, боже, това е вярно. С кого другиго да говоря за това, ако не с теб?

Тя затвори очи и си помисли какво стана последния път, когато Тод се превърна в Бенкай. Преди две години тя имаше връзка с един японски филмов режисьор, който се оказа много опасна личност. Беше протеже на богат японски бизнесмен, чиято мрежа за индустриален шпионаж бе разкрила стотици американски тайни. Двамата японци бяха свързани с няколко убийства. Жан бе станала любовница на луд човек.

Откри едно-две неща за режисьора и индустриалеца, които не трябваше да узнава. Франк, добрият репортер и превъзходното ченге, откри още повече. Обзет от духа на Бенкай, Тод трябваше да убива, за да спаси живота им. И той го направи толкова хладнокръвно, че на Жан й се гадеше. Неспособен да контролира древния дух, който бе по-силен от него, синът даже се опита да убие баща си.

Тя предупреди съпруга си:

— Когато се появи Бенкай, някой умира. Нека не бъдеш ти. За бога, нека не си ти! — Изтича до него и той я хвана за ръцете. — Обичам те — прошепна Жан.

Ди Палма я придърпа до себе си и целуна косите й. И тъй като искаше да й вярва, каза:

— И аз те обичам, Жан. — Спомни си думите на баща си: „Или обичаш една жена, или я познаваш. Среден път няма“.

В живота, както и в любовта Ди Палма рядко виждаше средни пътища. Някога учеше в гимназията и работеше в работилницата на баща си. В същото време беше център-нападател на училищния футболен отбор по време на една победна серия от тридесет мача. Двете години в колежа го отегчиха ужасно, той уведоми, че напуска, и реши да отбие военната си служба.

Търсейки вълнуващи преживявания, успя да влезе в Отдела за криминални разследвания и беше назначен в Берлин. Повечето му случаи бяха свързани с момчета от Юга, които се чувстваха твърде самотни, твърде отегчени и бяха твърде глупави, за да избегнат неприятностите. Ди Палма работеше по престъпления, свързани с наркотици, изнасилвания и кражби. С психари, които убиваха офицерите си, и с бели расисти, които взривяваха барове за чернокожи. Въздържанието не беше характерно за умовете на престъпниците в армията. Той оцеля само защото ги накара да се страхуват от него и да го уважават.

След службата се върна в Ню Йорк, намразил южняците и криминалната съдебна система в армията. Смяташе я за остаряла и едностранчива. Ожени се за едно момиче, което познаваше от петнадесет години и което му пишеше по двадесет писма месечно през единадесетте месеца, когато беше извън страната. Имаше само опита си от армията и сметна за най-подходящо да започне работа в полицията, където през двадесетгодишната си кариера уби шестима престъпници, изгуби трима партньори, жена си и дъщеря си. Тъй като около него умираха много хора, той си спечели прякора Албатросът или господин Сбогом. Сред испаноезичните прякорът му беше Muerte, смърт.

Специалността му бяха наркотиците, на които с времето започна да гледа като на нещо повече от разрастваща се индустрия. Никой не можеше да спре разпространението им, защото те бяха невероятно доходоносни. Американците харчеха повече пари за нелегални наркотици, отколкото за храна, секс, медицинско обслужване, нови дрехи, коли и образование. По цял свят трафикантите убиваха ченгета, прокурори и съдии, ако не можеха да ги подкупят или сплашат.