Марк Олдън - Силата ТЕ

Той възнамеряваше да обърне тази ситуация в своя полза. Малко стратегия и щеше да спечели. Беше на собствен терен, заобиколен от своите хора, а това бе голямо предимство. Бяха им нужни повече от двама стрелци и безгръбначния Йонг, за да го победят. Учуди се кой дърпа конците на тези кукли.

Чан Фау се обърна към тях и каза:

— Нека да ви предупредя. Планът ви няма да се осъществи. Може и да сте влезли без проблеми, но няма да излезете лесно. Имам дузини въоръжени мъже край цялата къща. Как възнамерявате да ме прекарате покрай тях?

Окуражи се от собствените си думи. Нима досега не беше рисувал историята на един герой? Своята история. Стана от стола и продължи:

— Само се опитайте да ме изведете и ще заповядам на хората си да стрелят. По-добре да умра сега, отколкото по-късно. Ако ме убиете обаче, ще загубите важен заложник. И няма да притежавате нищо. Нали разбирате, обречени сте да изгубите играта. Предлагам ви да сложите оръжие и тогава може да реша да се смиля над вас.

Кривокракият заповяда на Ай-Линг да вдигне Хин и да застане до бюрото. После кимна на сержант Йонг, който отвори куфарчето, извади ръчна радиостанция и я подаде на кривокракия. Той включи радиостанцията, обърна гръб на Фау и зашепна. След като слуша няколко секунди, кимна и изключи. Усмихна се към Чан Фау и му заповяда да отиде до прозореца с изглед към двора.

— Гледай — каза му.

Лин Пао седеше на задната седалка на тъмносин мерцедес, паркиран сред боровете до къщата на Чан Фау. Отляво до него седеше Занг Ву. На седалката до тях имаше радиостанция. Двама души с автоматични пушки седяха на предните седалки и гледаха как три камиона минават покрай тях и паркират до входа. Хората на Пао бяха в камионите.

Когато охраната се струпа край порталната врата, хората на Черния генерал наскачаха от кабините и каросериите на камионите. Незабавно бяха последвани от дузини плачещи и виещи жени, които залитаха и се препъваха една в друга. С викове и ругатни хората на Пао заблъскаха жените с юмруци и приклади и ги принудиха да се строят в неравна редица. Жените, тридесет и четири на брой, сега стояха между къщата и неговите хора, застанали зад тях с насочени към главите им автомати.

Жените бяха ужасени. Всички бяха съблечени голи.

Някои се опитваха да се прикрият с ръце, а други обърнаха гръб към къщата, за да скрият срама си. Няколко мъже изтичаха през двора към къщата. Едни се смееха, други подтикваха другарите си да дойдат и да видят представлението.

Изведнъж хората на Фау се развикаха и започнаха да ругаят. Жените бяха техните съпруги, майки, дъщери. Някои пазачи се дръпнаха към портата, готови да побегнат навън. Хората на Пао стреляха във въздуха и ги върнаха обратно.

Ридаейки и викайки имената на мъжете си, голите жени молеха за помощ. Някои говореха за страха си от Черния генерал. Мъжете им обаче бяха безсилни. Те го бяха отписали, а той беше заловил жените им.

В мерцедеса Пао кимна на Занг Ву, който нареди нещо по радиостанцията. Секунди по-късно един от хората му излезе от камиона и тръгна към порталната врата, размахал бяла кърпичка като сигнал за примирие. След като поговори накратко с хората на противника, той се върна. Хората на Фау не забелязаха, че той отиде до тъмносиния мерцедес, почти скрит сред боровете.

В ателието Чан Фау нервно опипваше медалите на гърдите си и наблюдаваше странната сцена. Голи жени пред вратата му. И пазачите му не правеха нищо. Стояха със скръстени ръце. В това имаше нещо много необикновено. Той започна да се страхува.

Радиостанцията на кривокракия изписка. Той я включи и я вдигна към ухото си. После погледна към Фау и тръсна глава към двора. Хората на Фау оставяха оръжието си на земята. Даже намиращите се в къщата излизаха бързо и вдигаха пушките над главите си. Портата беше отворена.

С разтуптяно сърце Фау гледаше как въоръжените мъже подкарват жените като стадо из двора. Бавно ги последваха два камиона. Заповядаха на жените да спрат пред прозореца на ателието. Той извърна очи. Но кривокракият леко го потупа с пистолет по бузата.

— Гледай — заповяда му.

Той видя как обезоръжиха хората му, как ги накараха да седнат край източната стена с ръце зад тила. Чак тогава мерцедесът излезе от боровата горичка и влезе в двора. Спря край жените.

Чан Фау гледаше и усети остра болка в стомаха. Трудно му беше да приеме събитията, които се развиваха пред очите му. Те не се поддаваха на описание.

Как да обясни присъствието на голите жени в двора си? Как да обясни това, че пазачите му отвориха портите, а после се предадоха без изстрел? Може би нямаше обяснение. Може би това беше халюцинация, сън, който той не можеше да разбере.