Марк Олдън - Силата ТЕ

Четирима пазачи от замъка го наблюдаваха как изважда дългия, после късия меч от колана и поставя двете оръжия на пода вдясно от себе си. Кървавата глава на Сага остана вързана на колана му за дългата си черна коса. Бенкай разтвори кимоното си. Дъбовата порта пред него се тресеше от ударите на тарана, понесен от крещящите, ругаещи нинджи.

Водени от Киичи, те бяха изклали офицерите на Сабуро и гарнизонът бе останал без водачи. Облечени с униформи на Сабуро, няколко нинджи свободно заобиколили замъка и двора му, избивайки всеки, когото видят. Настъпила паника. Тъй като вече не вярваха на другарите си, по-уплашените от войниците се бяха барикадирали в едно помещение и отказваха да се бият.

С или без всичките войски на Сабуро битката за замъка Икуба беше изгубена. Крепостта сега беше в ръцете на предателя Киичи и на Коджа нинджа, клан достатъчно силен, за да управлява своята провинция. Отвън дворецът бе обсаден от хиляди кавалеристи и пехотинци на Хидеоши, армия, която никога не беше побеждавана в битка. Замъкът Икуба беше обграден, а защитниците му — обречени.

Сепуку бе единственият начин, по който Бенкай можеше да избегне пленничеството и да запази честта си. Самоубийството бе за предпочитане пред възможността да попаднеш в ръцете на омразния враг. Само преди минути под позлатения таван, украсен с рисунки на морски брегове и водопади, Бенкай помогна на господаря Сабуро в сепукуто на даймио.

За да го направиш, бе необходимо да притежаваш смелост и самообладание, характерни само за истинския воин. Сабуро не беше чак такъв мъж. Беше слаб и Бенкай знаеше това. Със сигурност куражът на даймио щеше да го напусне в последния момент. Ето защо той направи на господаря си една последна услуга.

Когато просълзеният Сабуро посегна с трепереща ръка към церемониалния нож, Бенкай бързо го обезглави и така предпази даймио от срама, че е страхливец. Като кайшаку, втори и екзекутор в ритуалното самоубийство, Бенкай можеше да прекрати агонията на господаря си винаги когато пожелае.

Тъй като дъбовата порта се тресеше под ударите на тарана, той се приготви да затвори очи за този свят. Гири, дългът, изискваше да убие Киичи. Нямаше да може да го направи в този живот. Но съществуването беше вечно. И двамата с Киичи щяха се прераждат още много пъти. Бенкай щеше да се самоубие, надявайки се, че когато боговете видят чистотата на душата му, те още веднъж ще го изправят очи в очи с Киичи. Това можеше да отнеме и хиляди години, но самураят беше предопределен да върне кръв за кръв, злина за злина.

Някой го извика. Той погледна през рамо и видя Асано, командира на охраната. Той пристъпи напред, спря и се поклони. Едрият замислен мъж беше най-близкият му приятел. Стенейки тихо, пазачът предложи да бъде втори, да прекрати агонията му. Телохранителят кимна. Вече отслабваше. Болката в главата му ставаше непоносима. Олюля се, готов да умре.

Миг по-късно дъбовата врата се разби. Но резето и пантите още държаха. Бенкай чу как Киичи подканва нинджите да заловят него и Сабуро. Крещеше, че ще си отмъсти на Бенкай за убийството на Сага.

Портата изскочи от пантите и маскираните нинджи се втурнаха в пълния с пушек коридор в богато украсените покои. Събаряха сгъваемите кедрови паравани, статуетките от слонова кост и ръчно гравираните мебели от секвоя. Водеше ги Киичи. Когато видя коленичилия Бенкай, той извика:

— За теб няма достойна смърт. Кръв за кръв. Твоят живот за живота на Сага.

Бенкай посегна за меча Мурамаза. Силите почти го бяха напуснали. Ако не вдигнеше оръжието си, Киичи щеше да се превърне в инструмент на смъртта му. Срамна, безчестна смърт. После чу как Асано изкрещя и се втурна покрай него с вдигнат меч. Той атакува Киичи, който беше по-добър боец от него. Приятелят му жертваше живота си, за да може Бенкай да умре достойно.

Нинджите мълчаливо наблюдаваха как Киичи и Асано се дуелират и влагат всичките си умения в боя. И двамата крещяха, за да се окуражават и да повдигнат духа си. Но Киичи го нападна с лъжлива атака към главата, после се наведе и прониза противника си в корема.

Когато Киичи се обърна да погледне Бенкай, един от маскираните нинджи пристъпи напред и постави ръка на рамото му. Заповяда на Киичи да не напада Бенкай. Един приятел току-що бе дал живота си, за да може самураят да умре с чест. Жертвата на пазача не трябваше да отиде напразно. Киичи освободи ръката си и се втурна към телохранителя. Трима въоръжени нинджи препречиха пътя му. Единият заплашително вдигна крива кама и го принуди да се върне към вратата.