Марк Олдън - Силата ТЕ

Под зоркия поглед на наложницата той вдигна чашата към устните си, опита чая и се намръщи. После погледна вляво, към синия параван, изрисуван със златни гарвани и борове. Пред паравана се бяха събрали комари. Комари, привлечени от някого, скрит зад паравана.

Погледна в чашата си. Чаят беше мътен. Отрова.

Клопка.

Хвърли чашата настрани и скочи на крака. Извади дългия меч и го вдигна с две ръце. С един скок стигна до паравана, нанесе силен удар, сряза оризовата хартия и разцепи черепа на клекналия нинджа, слаб мъж, облечен в черно.

Сага изкрещя:

— Твърде късно е, Земни паяко. Няма да стигнеш навреме до господаря си. Сега той принадлежи на нинджа! На нинджа!

Нинджа. Кланове от убийци, обучени в бойните изкуства, шпионажа, изнудването, убийствата. Мъже и жени в черно, чиято сила, бързина и издръжливост ги превръщаха във великолепни атлети и машини за убийство. Заради превъзходното им обучение много хора ги смятаха за свръхестествени същества. Практиката им, нинджитсу, бе прикритост или изкуството на невидимите. Нинджа означаваше „хора, които се вмъкват“.

Когато мъртвият падна върху раздрания параван, Бенкай се обърна и разсече атакуващия нинджа, размахал голяма дървена тояга. Трима нинджи се показаха през отворения прозорец, скочиха на пода и с викове се втурнаха към него. С късия меч в едната ръка, с дългия в другата и изпълнен с безумното желание да убива, телохранителят хукна да ги посрещне.

Отсече ръката на един от нападателите до лакътя, заби късия меч в незащитената мишница на втория и когато третият се опита да увие верига около глезените му да го събори, той подскочи над веригата и се приземи на пода. После веднага заби острието на късия си меч в гърлото на нападателя.

Изпълнен с желание да унищожи коварната Сага, Бенкай се завъртя и в лявото му око се заби стрела. Болката беше непоносима. Залитна назад, после спря. Все още го атакуваха, а беше полусляп.

Движен от невероятна вътрешна сила, успя да се задържи на крака, да не обръща внимание на жестоката болка в черепа си. Пътят на воина беше смъртта. Животът на самурая не му принадлежеше; той принадлежеше на господаря му, а да отдаде живота си за своя господар бе слава за самурая.

На светлината на книжните фенери и блещукащите борови факли Бенкай успя да преброи останалите нападатели. Четирима нинджи. И Сага. Видя дупка в пода. Там наложницата бе крила нинджите. Видя и оръжията им — тръба с отровни стрелички, мечове, верига с утежнен стоманен край, дървени тояги. И ханкуй, лъкът, с който простреляха окото му. Нищо не можеше да се сравни с меча Мурамаза, оръжие, което жадуваше да отнема човешки живот. Оръжие, което принуждаваше собственика си да убива.

С металното си ветрило Сага посочи към Бенкай.

— Той кърви. Не е демон. Убийте Земния паяк и аз ще уредя да ви платят двойно повече, отколкото ви обещаха. Той не трябва да стигне до Сабуро.

Самураят чу викове от двора и от помещенията на пазачите, от насипите и от долния етаж. Страховитите нинджи с невижданите си и нечувани методи да сеят смърт се бяха промъкнали в замъка. Можеха да го направят само с помощ отвътре. Проклет да е онзи, който предаде замъка Икуба.

Такава интрига бе над възможностите на Сага. Някой по-лукав от нея бе скроил това предателство и този някой можеше да е само чичо й. Макар че вкусваше от собствената си кръв, Бенкай се закле, че предателството на Киичи няма да остане ненаказано. В този живот или в някой от следващите, той щеше да плати за това, което направи тази нощ.

Забрави за стрелата в окото си. Нямаше време да я вади или да се грижи за раната си. Честта му изискваше да се добере до господаря си веднага или да бъде отхвърлен от всички богове и от прадедите си.

Захвърли късия меч, изкрещя и се втурна срещу четиримата нинджи. Без да се обръща, заби дългия си меч в корема на един от нападателите, после го извади и с широк замах наляво преряза гърлата на двама от противниците си. Бързо се извъртя надясно, изби тоягата от ръцете на последния, после нанесе силен удар с меча и разполови нападателя от дясното рамо до лявото бедро. Последният, четвъртият нинджа бе убит само за три секунди.

Накрая притисна върха на дългия си меч в гърлото на ужасената, разплакана Сага и попита:

— Киичи?

Тя кимна няколко пъти.

Бенкай я обезглави с един удар.

Зазоряваше се, когато Бенкай, все още със стрелата в окото, коленичи пред дъбовата врата на господаря Сабуро и се приготви да си направи сепуку — ритуално самоубийство, чрез което победеният воин избягваше позора.