Марк Олдън - Силата ТЕ

Довечера, след като си свършеше работата, Чен щеше да се позабавлява с това момиче. Новите му бяха любимки. Те имаха силно желание да доставят удоволствие на клиентите, подчиняваха се, а той като член на бандата не трябваше да плаща. С новите можеш да правиш каквото си поискаш. Най-добре е да се захванеш с тези момичета по-рано, преди наркотиците, алкохолът или СПИН да са ги прецакали завинаги. Но най-напред Чен и братовчедът Фонг трябваше да се срещнат с големия брат.

В края на коридора спряха пред последната врата вляво. Питър си пое дълбоко дъх, после почука три пъти с дръжката на браунинга. Изчака и почука още веднъж. После тихо преброи до десет и почука още два пъти.

Отвътре се чу мъжки глас, който попита на кантонски:

— Интересно ли беше пътуването ви на отиване и връщане?

Младежите се спогледаха и се усмихнаха. Големият брат. Чакаше ги. И им съобщаваше, че всичко е наред. Ако беше попитал: „Интересно ли беше пътуването ви?“, трябваше да изчезнат от салона за масаж колкото може по-бързо. На всяка цена трябваше да се запази белият прах. Големият брат непрекъснато им повтаряше, че в сравнение с белия прах техният живот не струва абсолютно нищо.

Чен отвори вратата и влезе в малка стая, представляваща офис на салона за масаж. В нея имаше олющено бюро, сгъваеми дървени столове, метален шкаф за документи и малко кафяво кожено канапе. Едно-единствено мрачно прозорче гледаше към почернял от сажди комин. Но за Чен и братовчеда Фонг стаичката си беше направо палат. Те бяха в Китайския квартал, където се чувстваха в безопасност.

Айвън Хо, големият брат, беше сам, седеше на ръба на бюрото с една ръка върху големия касетофон и се усмихваше. Беше облечен в черно както обикновено: костюм, риза, вратовръзка, копринена кърпичка, ботуши от гущерова кожа. Изглеждаше доволен, че ги вижда.

— Няма проблеми, дай лоу — каза Питър Чен. — Момчетата от Торонто дойдоха навреме и не ни създаваха проблеми. Четири кила както обещаха.

Айвън Хо стана.

— Добра работа. А сега мисля, че моите кученца трябва да се позабавляват. Оставете торбите на бюрото. Случи ли се нещо подозрително? Питам дали не ви следеше някой, дали някой не се опита да ви ограби?

Чен отиде до бюрото, остави браунинга до телефона и премести торбата си.

— Не, дай лоу. След онова, което се случи с Джоуи, Сам и Елвис, ние бяхме много внимателни.

Големият брат кимна.

Чен помогна на братовчеда Фонг да извади торбата си и каза:

— Бяхме готови да очистим всеки, който ни погледне накриво. Внимавахме. Наистина внимавахме. — После за пръв път погледна към пода. — Хей, какво е това?

Подът беше покрит с бледозелена мушама.

— Правим ремонт на стаята — обясни Айвън Хо. — Трябва да признаете, че има нужда. Боядисване, нови мебели, даже нов хладилник. Днес идваха електротехниците и оправиха инсталацията. Мушамата е за бояджиите. Те ще дойдат утре сутринта. Сега, вие момчета, се отпуснете. Вече сте в Китайския квартал и сте си у дома.

Мъжът вдигна слушалката, набра една цифра и заговори с портиерката на кантонски. Каза й какво иска. Питър го прекъсна:

— Новото момиче. От четвърта стая.

Той се усмихна и каза:

— Твоя е. Ощастливи я, мое малко кученце. — Докато продължаваше да говори с портиерката, щракна с пръсти, за да привлече вниманието на младежите, после посочи към два дюшека, навити до стената. Те се спогледаха и се усмихнаха.

Минути по-късно вратата се отвори и влязоха две млади проститутки. Едната беше красивата тийнейджърка, която Чен пожела. Носеше табла с бутилка „Реми Мартин“ и две чаши. Другото момиче, кръглолико, с розови чехли и черна прозрачна блузка, носеше малък сребърен поднос. Кръглоликата спря пред Питър Чен, поклони се и му подаде подноса. Върху него имаше няколко ампули кокаин и крек, както и няколко пликчета хероин и амфетамини. Време за купон.

Айвън Хо натисна червения бутон на касетофона и се обърна към младежите:

— Моите кученца. Може да се поучите от тук.

Секунди по-късно помаха от вратата, усмихна се на Чен и братовчеда Фонг и излезе, затваряйки вратата безшумно след себе си.

Питър Чен, който лежеше гол върху дюшека в средата на стаята, бавно отвори очи и погледна наляво тъкмо когато братовчедът Фонг повръщаше в кафяво метално кошче за боклук. Той клечеше с изцъклени очи и отпусната челюст, голото му тяло се клатеше напред-назад, дюшекът в краката му бе покрит с парчета от пица, празни кутии от „Биг Мак“, парченца шоколад, празни пликчета от хероин, кокаинови ампули и пресни петна от бира. Голият братовчед Фонг, който казваше, че никога няма да се върне в шибания Хонконг, защото животът на Златната планина бил твърде хубав, сега си повръщаше червата.