— Значи така виждаш нещата. Да се измъкна по най-добрия начин от една лоша ситуация. И може ли да попитам колко близо съм бил до ареста?
— Преди две седмици ОБН нахълтали в дома на един китайски бизнесмен на Лонг Айлънд, някой си Самюел Чай. Намерили един от своите секретни разузнавателни документи, свързващ Чай с Лин Пао. На този документ били твоите отпечатъци. Намерили и конфискувани пликчета от хероин. Открили и комбинацията за сейфа на главния прокурор, където се съхраняват наркотиците. Твоите отпечатъци били навсякъде. Май че главата ти е била в менгемето, какво ще кажеш?
Ван Руутън се усмихна:
— Ами ако ти кажа, че агентите са оставили този боклук в къщата на Чай?
— Няма да ти повярвам даже ако ми кажеш, че сега си в тази стая заедно с мен.
— Разбирам. Е, внимавай, защото аз може да задавам своите въпроси по-късно. Първо, когато застана пред съда, аз ще говоря за конфискувани наркотици и оръжия, които отново се оказват на улицата. За ченгета, които проверяват номера на коли, а после казват на лошите момчета дали колата, която ги следи, е полицейска или цивилна. В ОБН и ФБР няма да са щастливи, когато запея песничката си.
— Като си влязъл в дупката, престани да копаеш.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че като топиш ченгета, по никакъв начин няма да си помогнеш.
— Е, ще видим кой лъже, тузарче. Можеш да се запиташ как съм се добрал до този секретен документ, до конфискуваните наркотици и до комбинацията за сейфа. Но това няма значение. Със сигурност много хора, освен Лин Пао си дават душата мен да ме няма на този свят. Е, майната им, казвам аз. Лин Пао, ченгетата, федералните, моя старец. Ще ги натопя всичките. И ще ми хареса.
„Обзалагам се, че е така — помисли си Ди Палма. — Междувременно какъв, по дяволите, трябва да е следващият ми ход?“ Първа част от песента на Акулски очи беше лесна за проверка. Ще претърси хотелската стая и кабинета на Жан за микрофони. Ако намери, ще трябва да разбере кой ги е сложил там.
Източниците му за информация бяха надеждни, но не беше чул нищичко за това, че Бърлин и Черният генерал са делови партньори. Пък и каква полза имаше Ван Руутън да лъже? Той сигурно знаеше, че бившият му колега ще провери телефоните на Жан. Ако няма микрофони, значи е излъгал за всичко. Той със сигурност знаеше това.
Освен това Ди Палма искаше да излезе от банята. Чувстваше се като в килия. Пък и беше много шумно. Течащата вода започна да му лази по нервите. Освен това вече не пушеше след онова, което се случи със стомаха му в Хонконг. И не харесваше пристрастеността на Акулски очи към тютюна. Ван Руутън отвори нов пакет „Уинстън“. Страхотно!
— Май че въздухът не ти стига. Като че ли е време да идем в другата стая. Но преди това нека да ти кажа някои неща, върху които да поработиш. Ще ти дам нещо, което показва, че не те будалкам.
Ди Палма си разхлаби вратовръзката и си помисли: „Защо имам чувството, че съм персонален питбул на този тип и той сега иска да ме пусне в атака?“.
Ван Руутън започна:
— Първо. Можеш да се захванеш с това, което току-що ти казах, или да се откажеш. Но ако нещо се случи с Жан, не казвай, че не съм те предупредил. И ако се захванеш с моя старец, можеш да получиш история за награда. Кой знае, може да се окаже, че ти си белият рицар, който ще го спре да превземе вашата мрежа. Е, тогава онези контета, с които работиш, ще те обичат вечно. И накрая, когато баща ми научи, че душиш около него, ще опита да се справи с теб по един или друг начин. Ако не успее, ще вкара в играта Лин Пао и тогава ще се чувстваш по-удобно в някоя дупка под земята. Аз може да ти правя компания.
Вдигна капака на тоалетната, хвърли недопушената си цигара вътре и остави капака да падне. После веднага запали друга.
— Слушай, момко. След две седмици някакви много едри водачи на Триадите ще се събират в Хонконг. Лин Пао ги събира. Целта им е да разделят красивата Америка, без Триадите да се избиват помежду си. Поразпитай за тази среща. Виж до какво ще успееш да се докопаш. Можеш да провериш дали моят старец има намерение да бъде там по същото време. Давам ти това, преди да го кажа на федералните. Да видим какво ще направиш. — Извади цигарата от устата си и погледна огънчето. — Между другото, когато провериш стаята и кабинета на Жан и намериш микрофоните, провери Дейв Стам. Той е шеф на охраната на моя старец.
— Знам го — отвърна Ди Палма. — Един-два пъти сме работили заедно, когато беше заместник регионален директор във ФБР. Още ли се облича с евтини парцали?
Читать дальше