Марк Олдън - Силата ТЕ

Във вчерашното си пътуване до Торонто Питър Чен и Бинг Фонг бяха по-бдителни от всякога, оглеждаха се за опашки и не вярваха на никого. Много важно беше да бъдат нащрек, да са спокойни и наблюдателни. Да са духовно отговорни и възприемчиви както ги учеше дай лоу — големият брат.

Но пътуването не беше свършило, докато не успееха да предадат белия прах на големия брат, който сега ги чакаше в офиса си на втория етаж. И не обичаше да закъсняват.

Както всички членове на „Нефритови орли“ Питър Чен се страхуваше от големия брат. Всяка младежка банда си имаше своя дай лоу, когото боготвореше и почиташе заради върховната му власт. Повечето дай лоу бяха инструктори по бойни изкуства, способни да внушат уважение чрез бойните си умения, личния си магнетизъм или с наказанията, за които членовете на бандите знаеха, че са сурови и жестоки.

Големият брат на „Нефритови орли“ наближаваше тридесетте — тайванец с бебешко лице на име Айвън Хо — слаб, мускулест мъж с къса черна коса и изпъкнали, късогледи очи. Беше бивш хонконгски полицай, който харесваше черните дрехи, телените очила и бе опитен боец в три вида южни кунгфу системи. Бе обладан от изумителна жестокост и беше патологичен лъжец. Никой не можеше да определи истинските му чувства.

От името на „Змиите сто стъпки“ Айвън Хо набираше хора за „Нефритови орли“, обучаваше ги в бойните изкуства и ги ръководеше. Членовете на бандата получаваха заповеди от него и нямаха контакти с Триадата. Всички връзки се осъществяваха между Айвън Хо и един член на Триадата. Когато директно се включваха само двама души, дали клетва да пазят тайна, американската полиция не можеше да намери никаква връзка между „Нефритови орли“ и тайното общество.

Айвън Хо не се колебаеше да наказва или да малтретира. Питър Чен бе постъпил наскоро в бандата, когато им беше заповядано да наблюдават как Хо наказва петнадесетгодишния Еди Луи, който беше племенник на Хо. Според думите на големия брат племенникът бе говорил не пред когото трябва. „Наблюдавайте представлението“ — каза им, и те направиха точно така. Наблюдаваха го как разрязва езика на Еди Луи с бодлива тел. „Приемете това като обучение — каза им той. — Обучение, което трябва да доведе до морално и духовно усъвършенстване.“

Айвън Хо избираше за членове на бандата само най-енергичните и безстрашни младежи на възраст от десет до седемнадесет години. Предпочиташе имигранти. Смяташе ги за по-твърди от китайците, родени в Америка. Неговите кученца, както ги наричаше, идваха от бордеите в Хонконг, Колуун, Тайпе и Сингапур. Любимци му бяха китайците от Виетнам, младежи, научени на жестокост в тази опустошена от войната страна, които биха направили всичко без страх и колебание; които нямаха семейства, кланове или каквато и да е зависимост от Хонконг. Които нямаха какво да губят и бяха много, много опасни.

Хо осигуряваше на малките бандити апартаменти, коли, пари и оръжие. Арестуват ли те, можеш да разчиташ на адвокати и пари за гаранция. Предадеш ли Хо или „Нефритовите орли“, смятай се за мъртвец.

От името на Триадите членовете на бандата рекетираха, охраняваха игрални домове, пренасяха наркотици. Събираха и пари за охрана от магазини, ресторанти, дискотеки, кина и салони за масаж. Служеха като мускули на лихварските акули от Триадите, запушваха устата на неудобни журналисти и активисти на всякакви общества. Воюваха с конкурентните банди. Колкото повече имигранти, толкова повече членове на бандите. И колкото повече членове на бандите, толкова повече жестокост в Китайския квартал.

Питър Чен хвана браунинга и тръгна по мрачния коридор. Посивял китаец пред него чистеше пода със смес от дезинфектант и вода. Усилията му обаче трудно можеха да премахнат постоянната воня на урина, цигари и алкохол. Като видя младежите, човечецът се прилепи о дървената стена и извъртя очи.

Без да забавя ход, Чен погледна млада, красива проститутка, която стоеше пред вратата на стаята си и слушаше един китаец на средна възраст, когото току-що бе обслужила. Чен знаеше, че той е женен, собственик на два от най-големите ресторанти в Китайския квартал. Не плащаше заплати на сервитьорите си. Доходите им идваха единствено от бакшиши, които те бяха принудени да делят с него.

Момичето не беше на повече от шестнадесет. Черната му коса стигаше до кръста, носеше морав халат и бели сатенени чехли. Изглеждаше срамежливо. Чен го хареса. Той познаваше повечето от момичетата, но това беше ново. Вероятно бе една от дузината тайвански тийнейджърки, вкарани контрабандно в САЩ тази седмица от банда мексиканци в Тексас. Тези момчета направиха състояние, като вкарваха в страната всекиго, включително и терористи, срещу добро заплащане.