Марк Олдън - Силата ТЕ

Ван Руутън се разсмя.

— С най-лошите. Оставям те да се занимаеш с него. Да го обвиниш, че подслушва жена ти без съдебна заповед. Сега, нещо друго…

Той млъкна и вдигна пръст към устата си. Ослуша се.

Колегата му също чу. Някой влезе в съседната стая. Мъжки гласове. Два, може би три. Погледна към Ван Руутън, който изглеждаше по-уплашен от всякога:

— Копелето. Това е баща ми. — Секунди по-късно каза: — Минцър, адвокатът ми е с него. И онзи духач Чакон. — Погледна към Ди Палма и поклати глава. — Значи старецът знае, че ще се срещаме. Мамка му!

Приближи се до събеседника си и прошепна:

— Манила. Таалтекс. Китай. Сестрата на стареца. Той го е направил. Собствената му шибана сестра.

Промъкна се покрай Франк, блъсна го към стената, после отвори вратата на банята, влезе в голямата стая и изкрещя:

— Какво правите тук, мамка му!

Колегата чу отговора на Нелсън Бърлин. Имаше изненадващо дълбок глас за такъв дребен човек. Чу го да крещи:

— Говорил си с Ди Палма, нали? Казах ти да стоиш настрана от това копеле. Искам да разбера за какво си говорихте и искам да го разбера веднага! Ясно ли е?

Ди Палма влезе в голямата стая.

Китайският квартал, Манхатън

Малко преди девет сутринта шестнадесетгодишният Питър Чен и четиринадесетгодишният Бинг Фонг, и двамата членове на „Нефритовите орли“, влязоха в салона за масаж на Елизабет стрийт. Бяха облечени с военни якета, джинси, маратонки и бронирани жилетки. Носеха по една платнена торба с две кила бял хероин.

Слабият, изпит Чен и едрият, кривоглед Фонг бяха братовчеди. Родени в един и същ колуунски бордей, те влязоха нелегално в Америка и бяха по-близки от братя. Като членове на „Нефритови орли“ бяха убили единадесет души.

Портиерката, дребна, около петдесетгодишна жена, навремето зъболекарка, не им обърна внимание. Не им обърна внимание и бодигардът, оплешивяващ китайски културист, който се снимаше в гей порнофилми в Хонконг. Портиерката и пазачът седяха върху метално бюро, вперили очи в черно-бял телевизор, който излъчваше китайско вариететно шоу.

Питър Чен пое нагоре по тясната скърцаща стълба. Прескачаше по две стъпала наведнъж с ръка върху дръжката на 9-милиметровия браунинг, затъкнат в колана му. Колко бе хубаво да са отново в Китайския квартал, сред своите хора, далеч от гвейлос, чуждестранните дяволи. Салонът за масажи в една порутена сграда принадлежеше на „Змиите сто стъпки“, които контролираха „Нефритовите орли“. Разбира се, това не означаваше, че Чен и братовчед му Фонг не трябваше да бъдат нащрек.

Предишната седмица членовете на бандата Сам Луи и Елвис Чан тръгнаха от Китайския квартал при „Слики Бойс“, водещата черна банда във Вашингтон, с три кила бял китайски хероин. Няколко часа след като излязоха от Ню Йорк, Сам, Елвис и хероинът изчезнаха безследно. Триадата бе принудена да върне трите кила и да даде на „Слики Бойс“ още осем унции безплатно като жест на добра воля заради закъснялата доставка.

Междувременно не откриха никаква следа от двете момчета. Те не бяха стигнали до Вашингтон, нито пък се бяха появили някъде в Америка или в чужбина. Питър Чен естествено прие очевидното — Сам и Елвис са ограбили „Змиите сто стъпки“, акт на невероятна глупост, тъй като тайното общество нямаше да се успокои, докато не ги открие. „Тъпо, тъпо, тъпо!“ — каза водачът на бандата Бенджи Лок Найн на Питър Чен, неговия заместник.

После се случи нещо, което ги накара да преосмислят теорията си за Сам и Елвис. Преди два дни вестниците писаха, че патрул на Бреговата охрана открил голия, обезглавен труп на китайско момче, който плувал в пролива Лонг Айлънд. Ръцете на трупа били отрязани до китките, за да не може да бъде разпознат по отпечатъците от пръстите. Но според полицията по корема на мъртвото момче имало белези от нож, а върху гърдите и раменете му били татуирани орли.

За разлика от полицията Питър Чен и другите членове на „Нефритови орли“ знаеха самоличността на убития. Обезглавеният труп беше на Джоуи Лиу, член на бандата, който току-що бе отпразнувал петнадесетия си рожден ден и никой не беше го виждал, откакто отиде до Лонг Айлънд, за да се види с приятелката си. Всички китайци ненавиждаха властите. Престъпленията, извършвани в Китайския квартал, независимо колко сериозни бяха, рядко се докладваха на полицията. Ето защо властите не успяха да идентифицират Джоуи Лиу от бандата „Нефритови орли“.

Бенджи Найн пръв се замисли за възможната връзка между убийството на Джоуи Лиу и изчезването на Елвис и Сам. Той каза на Питър Чен, че може би Сам и Елвис в крайна сметка не са били две глупави копелета. Може би някой избиваше членовете на „Нефритовите орли“. Питър го попита дали смята, че това е работа на някоя конкурентна банда. Разтревоженият Бенджи мисли дълго, преди да отговори. После каза, че не е сигурен.