Марк Олдън - Силата ТЕ

Като всички ресторанти в Китайския квартал, които Ди Палма познаваше, и този не беше много изискан. Беше малък и мрачен, с черни пластмасови маси, вентилатори на тавана и под, покрит със стърготини. Собственици на такива ресторанти можеха да бъдат от престарели китайски бабички с дълги копринени ризи до младежи в сини джинси, модни прически и татуирани рамене. „Същата пасмина ще видиш и по моя край — каза Маки. — Всички говорят и ругаят на кантонски, шанхайски, мандарински и тай, а бабичките имат най-мръсния език.“

Мартин Маки наближаваше седемдесетте, слаб, дълголик англичанин, чиито четинести руси мустачки скриваха белега на устата, получен при битка с пистолети в Колуун. В Хонконг работеше към НКСК — Независимата комисия срещу корупцията, която разследваше органите на полицията. Беше интелигентен, упорит и тъй като мразеше незавършените работи, изцяло се посвещаваше на мисията си и не отстъпваше, докато не постигнеше целта си.

С времето започна да смята, че от работата в полицията човек става суров и тесногръд, ако предварително вече не е бил такъв. „Какъв кисел и придирчив господинчо се оказах — каза той веднъж на Ди Палма. — Никога не успях да се издигна над жестоката си убеденост, че винаги съм прав.“

Франк се запозна с него преди тринадесет години в Хонконг, докато се възстановяваше от раните, получени в престрелката с Ники Манг. Както често става с ченгетата, общата професия бързо ги направи близки приятели. И когато стана ясно, че приятелите на Ники Манг се готвят да направят втори опит за покушение срещу него, Мартин Маки отиде да се види с хората на Манг и да ги предупреди недвусмислено да се откажат от тази работа.

Говореше се, че самият Маки е можел да бъде убит, защото е посмял да заплаши Триадата заради някакъв чужденец, макар и колега полицай. В крайна сметка шефът на Триадата не предприе нищо, тоест реши да не се занимава с чужденеца, който бе убил няколко от хората му. По-късно един приятел на Ди Палма от хонконгския Отдел за борба с наркотиците му каза за компромиса, който му е спасил живота.

Компромисът. Ди Палма бе оставен жив. Но цената на живота му била малка услуга, която Мартин Маки в бъдеще щял да направи на шефа на Триадата. Макар да беше любопитен каква е била цената за живота му, той никога не попита приятеля си за нея. Пък и самият англичанин не му каза нищо.

Ди Палма реши, че така е по-добре. Хонконгската полиция бе разяждана от систематична и организирана корупция, която позволяваше на Триадите да разцъфтяват в продължение на години. Реши, че е по-добре да не знае някои неща за англичанина. Ето защо не си даде труд да разпитва Маки след тринадесет години, когато той му се обади, за да му каже, че пристига в Ню Йорк, защото се нуждае от помощта му.

Франк започна разговора в ресторанта на Мот стрийт.

— Каза, че било въпрос на живот и смърт.

— За нещастие се отнася за мен. Бях предупреден да спра разследването на пожара в една манилска фабрика или да се подготвя да напусна този свят. Преди около две седмици пожарът унищожи завода на „Таалтекс Електроникс“. Изгоряха четиридесет и пет жени. Една от тях бе кръщелницата ми Анджела Рамос.

— Разбрах за пожара. Но не знаех, че Анджела Рамос ти е кръщелница.

— Явно си чувал за нея.

— Жена ми Жан се възхищаваше от нея. Мислеше, че тя е невероятна жена, щом е подела борба с шефовете на фабриката. Медиите тук започнаха да се интересуват от нея точно преди смъртта й. Казваш, че пожарът не е бил случаен?

— Било е подпалване, което е трябвало да отвлече вниманието. Четиридесет и три млади жени са били изгорени живи, за да се прикрие убийството на Анджела Рамос и на компютърната операторка Елизабет Куан.

— Кой е заповядал убийството на Анджела?

— Лин Пао, име, познато на всички нас. Елизабет Куан щеше да даде на Анджела Рамос дискета с подробности за това как той е перял парите си чрез „Таалтекс Електроникс“, американска многонационална компания.

Ди Палма почука с палец по сребърната топка на бастуна си и каза:

— Колко малък е светът. — После спомена за скорошната си среща с Грегъри ван Руутън. — Ван Руутън намекна, че баща му Нелсън Бърлин въртял някакви мръсни номера в Манила. Същият Нелсън Бърлин, който притежава „Таалтекс Електроникс“. — Погледна през прозореца. От другата страна на Мот стрийт видя шумна галерия с видеоигри. После изрече замислено: — Нелсън Бърлин и Черният генерал.

Маки кимна.

— Доста слухове се носят по тази тема в Далечния изток. Американският индустриален капитан и водачът на Триадата. Между двамата няма официална връзка, което не означава, че не са дупе и гащи.