Марк Олдън - Силата ТЕ

— Лин Пао те е заплашил, че ще те очисти?

— Да. Напоследък копелето е станало доста злобно. Всичко му е тръгнало наопаки. Лош джос, така му викаме ние. Загуби пратки с наркотици и оръжие. Загуби някои от хората си в битки със съперниците си. Подпалиха един от игралните му домове в Сидни и това му струваше доста пари. Разбрах, че за малко не е бил убит от снежния леопард, който държеше в частната си зоологическа градина. Като че котка му е минала път. Психически никога не е бил твърде уравновесен. Смята, че не трябва да се ровя в тази работа с пожара и Анджела. Но това е нещо, което не мога и няма да направя. — Мартин Маки посегна към чашата чай. — Както и да е, дошъл съм, за да потърся подкрепата ти. Смятам, че ако ми помогнеш да разнищим този пожар, ще мога да поживея още малко.

— Искаш да кажеш, че Лин Пао няма да посмее да убие журналист.

— Така ми се струва, макар че никога не можеш да предположиш накъде ще избие лукавството му.

— Като говорим за лукавство, не е трябвало да прелетиш такова огромно разстояние, за да ме помолиш за помощ.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да чуя останалата част от историята.

Маки въздъхна, бръкна във вътрешния си джоб и извади бял плик. Подаде му го. Той погледна плика, но не го отвори.

— Това е часовник „Патек Филип“ — каза Маки. — Беше намерен на мястото на пожара, в бараката, където загинаха Анджела и другите. Още работи. Казаха ми, че една кутия с инструменти го е запазила от пламъците. Успях да го купя от полицията в Манила.

— Не ми спомена, че си ходил в Манила.

— Пропуснал съм, уверявам те, че не е нарочно. Да, бях там. Отбих се на път за насам. Огледах, зададох няколко въпроса и се правих на глупак, докато не ме помолиха да си тръгна. Всичко беше прикрито. Палежът, убийството на Анджела, връзката между Триадата и Нелсън Бърлин. Филипините са точно толкова корумпирани колкото по времето на Маркос. Прави се всичко, за да се защитят многонационалните компании, защото те носят твърдата валута, нали разбираш? Слава богу, че съм отделил малко пари настрани.

Ди Палма се замисли какво ли има предвид Маки под „малко“. Беше чувал за един китайски сержант от полицията, който напуснал Хонконг и се оттеглил в Канада с шестстотин милиона американски долара. Всяко хонконгско ченге, което не се пенсионираше червиво от пари, просто не беше се опитало да ги натрупа.

Той опипа втория предмет от плика — половинка от хилядадоларова банкнота. Можеше да предвиди следващата реплика на Маки.

Англичанинът каза:

— Човекът, който притежава втората половина от банкнотата, иска да предаде дискетата с детайлите за прането на пари, за сделката между Лин Пао и Нелсън Бърлин.

— Ти си се свързал с този тип. Защо тогава сам не изнесе дискетата?

— Защото, както казах, сега богатите притежават Филипините точно както по времето на Маркос. Защото те искат този проблем да се потули, за да не подплашат чуждите компании. Защото ме претърсиха много внимателно, преди да ми позволят да напусна страната. Тъй като подозирах, че ще стане точно така, реших, че е по-умно да оставя дискетата на онзи човек. Той ще я предаде в подходящото време.

— И кой е човекът с дискетата?

— Раул Гутанг. Работи в компютърния отдел на „Таалтекс“. Той ме намери. Твърди, че е много разстроен от онова, което се случи с Анджела и с момичетата.

— И колко му плащаш за дискетата?

След дълго мълчание Маки каза:

— Ти така или иначе ще разбереш, дори и да не ти кажа. Сто хиляди долара.

„Ето това наистина е дребна сума“ — помисли си Ди Палма.

— Ами как изнесе часовника?

Маки се усмихна:

— Едгар Алън По. Нали знаеш, скрий го така, че всички да го виждат. Просто го сложих на ръката си и го изнесох от страната. Никой не обърна внимание.

Часовникът, обясни той, бил намерен в бараката и очевидно не е принадлежал на някоя от жените, които печелят по един долар на ден, нито пък на някой от пазачите, които печелят малко повече. Едно ченге от Манила се сетило за някакво оплакване за грабеж. Било подадено от Джордж Мей, хонконгски бизнесмен, който твърдял, че една проститутка му откраднала подобен часовник. Проститутка джудже.

Ди Палма се опита да не се разсмее.

— Проститутка джудже?

— Казва се Хузиана де Вега. Живее в манилския Китайски квартал с един пазач от „Таалтекс“ на име Леон Баколод. Тя е отрекла всякаква връзка с господин Мей. Нейната дума срещу неговата, така че нищо не може да се докаже за часовника.

— Мислиш, че Баколод е оставил часовника в бараката? — попита колегата му.