Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Но защо? Вече не те засяга.

– Снощи умря един човек. Само защото си беше вършил работата.

– И това ти се отрази? – засмя се тя.

– Ще се отрази на теб.

Карбонел моментално разбра какво има предвид. Той можеше да ѝ създаде проблеми. Да провали плановете ѝ, да прецака целия ѝ живот.

– И Малоун разполага с ключа – осведоми го тя. – Снощи го е изпратил на своя имейл от компютъра на Вокио, а после го е изтрил от сървъра на института. Друг запис не съществува. Имаме го само ние тримата.

– Значи и той ще се отправи към Монтичело – кимна Уайът, заобиколи я и тръгна към вратата.

Тя го хвана за ръката и приближи лицето си на сантиметри от неговото.

– Знаеш много добре, че не можеш да се справиш сам!

Това беше вярно. Твърде много неизвестни, прекалено голям риск. А и той не беше подготвен както трябва.

– Не можеш да ме заблудиш, Джонатан. Теб не те е грижа за мен или за снощния инцидент, а за Малоун. Не искаш той да успее. Личи ти по очите.

– Може би искам ти да се провалиш.

– Добре, върви в Монтичело и прибери онова, което е важно и за двама ни. Какво ще правиш с Малоун, си е твоя работа, но всичко останало си е между нас – между теб и мен. Бас държа, че правиш разлика между двете. Освен това имаш нужда от мен. Затова все още съм жива.

Беше права. Това беше единствената причина.

– Върви да вземеш проклетото колело.

– А защо не го вземеш ти?

– Защото предпочитам да съм задължена единствено на теб. В Ню Йорк вече ти го казах.

Явно наближаваше краят на операцията, която беше замислила. Участието на още агенти от службата ѝ означаваше ново прочистване.

– На практика ти искаше смъртта на Скот Парът, нали?

– Той щеше да е жив, ако си беше свършил работата както трябва.

– Но ти не му даде никакъв шанс.

– За разлика от тримата агенти, които вкара в играта, след като стовари пистолета си в главата на Малоун, така ли? Те са имали шанс?

Пръстите на дясната му ръка се свиха в юмрук, но той успя да се овладее. Тя разчиташе именно на подобна реакция.

– Вземи колелото, Джонатан. А после пак ще говорим.

Малоун се завъртя и ритна в глезена един от полицаите от Ричмънд. После нанесе десен прав на колегата му, а третият получи силен удар с коляно в слабините. И тримата се свлякоха на пода. Грохотът на мотоциклета в затвореното пространство на фоайето му осигури секундите, от които се нуждаеше.

Касиопея се носеше по мраморния под право към него. Намали само за миг, колкото да скочи на седалката зад нея, после рязко подаде газ и насочи машината наляво, към стълбището. Едната му се ръка се уви около кръста ѝ, а с другата измъкна пистолета. Обърна се точно навреме, за да види как ченгетата се изправят на крака и посягат към кобурите си.

Мотоциклетът приближи стълбището и забави ход. Малоун не беше подготвен за подобно шоу.

– Дръж се! – извика тя.

Той се прицели и изстреля два патрона над главите на полицаите. Те се проснаха по корем и запълзяха към единственото укритие наблизо – статуята на Джеферсън.

На практика Касиопея никога не беше карала мотоциклет по стълбище. Това тук беше покрито с дебел мокет, което щеше да помогне на сцеплението, но въпреки това спускането обещаваше яко друсане.

Тя включи на втора и пое по стъпалата. Пружините на окачването започнаха да се свиват и отпускат, а двамата мотористи отчаяно се бореха да запазят равновесие. Тя работеше с кормилото. Отлично познаваше този модел мотори. Ниско разположеният център на тежестта ги правеше изключително стабилни. Това беше една от причините да бъдат предпочитани от полицията в редица европейски страни. Един по-стар модел от същата марка отдавна дремеше в гаража на френския ѝ замък. Затова бе избрала това превозно средство за пътуването до Фредериксбърг, пренебрегвайки автомобилите на Сикрет Сървис.

Малоун се държеше здраво за нея. Тя подаде газ в мига, в който скочиха на първото стъпало, после леко докосна дисковите спирачки. На втората площадка кормилото рязко дръпна наляво. Тя го изправи с цената на неимоверни усилия. Продължиха да се носят надолу, тласкани от гравитацията.

– Имаме компания – каза зад гърба ѝ Малоун.

После екна изстрел. От неговия пистолет.

След още няколко подскачания най-сетне се озоваха на равна повърхност.

Касиопея рязко подаде газ и мотоциклетът се стрелна напред, пресичайки покритата с дебел мокет и пълна с антични мебели зала. Хората в нея панически се разбягаха. Появи се изходът. На някакви си трийсет метра от тях.