Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Каперите също са исторически факт, както и приносът им за Американската революция и войната от 1812 година. (Глава 18.25). Това, което Куентин Хейл заявява на Едуин Дейвис в Глава 18, е чистата истина: и двете споменати по-горе събития са спечелени благодарение на усилията на каперите. Именно те полагат основите на американския военноморски флот. Самият Джордж Уошингтън признава заслугите им. Разбира се, издаването и подновяването на разрешителните им е прибавено от мен.

Според член I, параграф 8, алинея 11 на Конституцията на САЩ Конгресът действително има право да издава разрешителни за каперство. Цитираното в Глава 18 се основава на действително издадени разрешителни. Всички детайли в историята, които са свързани с тях, също са исторически доказани. Векове наред воюващите страни са прибягвали до услугите на капери. На това се слага край през 1856 г., когато се подписва Парижката декларация. Но САЩ и Испания отказват да се присъединят към нея (Глава 19). През 1899 г. Конгресът поставя дейността на каперите извън закона (Глава 19), въпреки че не е ясно дали това не влиза в противоречие с конституцията – по-точно с цитираните по-горе член I, параграф 8, алинея 11. През първите 40 години от съществуването на нашата република Конгресът продължил да издава разрешителни за каперство. Тази практика се прекратява след 1814 г., но конституцията така и не е променена. Първите опити за нейното възобновяване стават факт след 11 септември.

Мрачната действителност не се променя въпреки очевидните ползи от дейността на каперите по време на война.

Каперите са детските ясли на пиратите.

Сърдечни благодарности на Джина Сентрело, Либи Маккуайър, Ким Хоуви, Синди Мъри, Каръл Лоуенстийн, Куен Роджърс, Мат Шуорц и всички от "Реклама и продажби".

За пореден път искрено благодаря на моята агентка и приятелка Пам Ейхърн.

Благодаря на Марк Тавани за безкористната му работа и на Саймън Липскар за мъдрите съвети и насоки.

Трябва специално да благодаря на още няколко души: на голямата писателка и приятелка Катрин Невил, която отвори вратите в Монтичело; на чудесните хора в Монтичело, които много ми помогнаха; на професионалистите в Библиотеката на Вирджиния, които помогнаха в проучването за Андрю Джаксън; на Мерил Мос и страхотния ѝ рекламен екип; на Естър Гарвър и Джесика Джоунс, благодарение на които все още функционира "Стив Бери Ентърпрайзис"; на Саймън Гарднър от "Гранд Хаят" за подробната информация за хотела и за Ню Йорк; на др Джо Мурад, нашия шофьор и гид в Бат; на Ким Хоуви за отличните наблюдения и снимки на Махоун Бей; и както винаги на Елизабет – съпруга, майка, приятел, редактор и критик, без която бих постигнал много малко.

Тази книга е за нашите внуци Закъри и Алекс.

За тях аз съм Папа Стив.

А за мен те двамата са много специални.

Jefferson Key – Steve Berry

ISBN: 978-954-769-276-3

Издател: Обсидиан

Година на издаване:2011

Корекции и форматиране:

Diltea, 2015