Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

После се появиха някакви звуци. Ритмични и басови. Малоун вдигна глава. Към тях приближаваха четири бойни хеликоптера. Точно навреме. Една от машините увисна над тях, а другите три закръжиха над яхтата.

– Добре ли сте? – прозвуча през силен рупор гласът на Едуин Дейвис.

Двамата едновременно вдигнаха палци.

– Дръжте се още малко – успокоително добави Дейвис.

Хейл чу свистенето на ротори и вдигна глава. Три бойни хеликоптера на американската армия кръжаха като гладни вълци над мачтите на "Адвенчър".

Гняв нахлу в душата му. Неблагодарната държава, на която той и семейството му доблестно бяха служили, просто не искаше да го остави на мира. Къде изчезна Нокс, дявол да го вземе? И онзи, който се наричаше Уайът? Дали бяха успели да докопат документите, които щяха да възстановят правомощията им? И защо Болтън, Сюркуф и Когбърн ги нямаше до него, за да се сражават заедно срещу общия враг? Вероятно защото проклетите страхливци го бяха предали.

Стефани Нел откри преграден огън към главната кабина. Куршумите пръснаха извитите стъкла заедно с рамките им от фибростъкло. Хората му се бяха изпокрили. Той се обърна към Кейзър, която продължаваше да го държи на мушка.

– Няма да стане толкова лесно, Шърли.

Представи си, че е Черната брада, изправен срещу лейтенант Мейнард на борда на друг кораб с името "Адвенчър". Онзи двубой също е бил на живот и смърт. Но Черната брада е бил въоръжен, докато пистолетът на Хейл лежеше на около метър от него на влажната палуба. Трябваше на всяка цена да се добере до него. Очите му се местеха от Шърли вдясно към Нел вляво. Нуждаеше се само от малко шанс, нито повече. Пушката в ръцете на Шърли изригна.

Куршумите пробиха защитната му жилетка. Следващият залп раздроби краката му. От устата му бликна кръв. Тялото му рухна на палубата и се разтърси от нетърпима болка. Лицето му се разкриви. Последното, което видя, беше дулото на пушката, насочено в главата му.

– Никак не беше трудно да те убия, Куентин – просъска тя.

До слуха на Касиопея долетя приглушена стрелба. Обърна се с лице към "Адвенчър" и успя да види как две тъмни фигури скачат от задната палуба във водата.

– Стефани и Шърли току-що избягаха – осведоми ги през рупора Дейвис.

Платната на "Адвенчър" се издуха на вятъра. Наредени плътно едно до друго, без никакво разстояние между тях, те тласкаха зеления корпус по вълните със смайваща бързина. Яхтата сякаш се беше превърнала в някогашен пиратски клипер, полетял към поредната авантюра. Но времената не бяха същите. Седемнайсети и осемнайсети век отдавна бяха отминали, а Дани Даниълс беше един наистина много разгневен президент. Хеликоптерите в небето нямаха никакво намерение да ескортират кораба обратно до пристанището.

От борда продължаваха да скачат хора.

– Това е екипажът – отбеляза Котън. – Знаеш защо го правят, нали?

Касиопея кимна. Хеликоптерите се изтеглиха.

Изпод корпусите на два от тях изригна огън. Четири ракети оставиха бели опашки в синьото небе и секунди по-късно пронизаха корпуса на "Адвенчър". Издигна се облак гъст черен дим. Яхтата се килна на една страна като ранено животно. Платната се сбръчкаха, губейки силата си.

Една последна ракета, изстреляна от третия хеликоптер, прекрати агонията ѝ. Изригна огромно огнено кълбо. От великолепния доскоро плавателен съд не остана нищо. Останките му бързо се скриха под вълните. Атлантикът лакомо ги погълна.

Нова Скотия

11:30 ч. Сутринта

Уайът потъна обратно в бездната под форт "Доминиън". Пет часа по-рано беше напуснал острова. Заряза крадената лодка на плажа край Честър и нае друга, а после купи нужните инструменти и се въоръжи с търпение, изчаквайки отлива.

Предстоеше му да изпълни още една, последна задача. Увисна на ръце и скочи на каменистия под. Водата почти се беше оттеглила от пещерата. Също като при предишната му визита в компанията на Малоун. Включи фенерчето и пое към разклонението. На половината път се сблъска с първия труп, подут от водата. Някъде около четирийсет, с тъмна коса и незапомнящо се лице. Според представеното от Карбонел досие това трябваше да е Клифърд Нокс. Боцманът. Лежеше по гръб на каменистия под. Очите му бяха затворени.

Уайът продължи напред, към петте символа. От Карбонел все още нямаше следа, но в подземието имаше още два тунела без изход. Тялото ѝ можеше да е навсякъде, включително и в открито море, ако водата го бе отнесла през някоя от шахтите.