Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Изчакахме колкото можахме – кимна Малоун. – Какво се е случило долу?

– Общността загуби един боцман.

Веднага забеляза, че Малоун не носи оръжие. Но то не му трябваше, защото високо горе между бойниците се появиха шестима тежковъоръжени мъже. Днес двубой нямаше да има.

– Какво стана със страниците? – попита Малоун.

– Скривалището беше празно – отвърна Уайът.

– Предполагам, че това означава краят на Общността – изгледа го втренчено Малоун.

– И на никой президент няма да се наложи да се занимава с тях.

– Така е.

– Сигурно няма да ми повярваш, но нямах никакво намерение да продам тези страници на Хейл.

– Напротив, вярвам ти.

– Пак демонстрираш висок морал, а? – усмихна се Уайът.

– Президентът на САЩ обяви, че те освобождава от всякаква отговорност заради онова, което направи в Ню Йорк, и за начина, по който се справи с Карбонел тук. Освен това можеш да задържиш парите, които си получил от НРА.

– И бездруго нямах намерение да ги връщам.

– Още ли си обиден на властите?

– Не знам – въздъхна Уайът. – Но в едно съм сигурен – никой от нас двамата няма да се промени.

Малоун посочи дупката в пода.

– И двата трупа ли са там?

– Не. Дяволът в пола липсва.

– Мислиш, че е успяла да изплува, ли?

– Онези шахти не бяха такива, каквито ги помним ние двамата – сви рамене Уайът. – Би трябвало да има много добри дробове, за да се измъкне от там.

– Доколкото си спомням, дробовете ѝ наистина бяха такива.

– Значи се е измъкнала – усмихна се Уайът.

Малоун направи крачка встрани.

– Хей, помилването ми важи ли на територията на Канада? – спря го Уайът.

– Да, можеш да се прибереш спокойно във Флорида. Бих ти предложил превоз, но се страхувам, че твърде много ще се сближим.

Вероятно си прав, помисли си Уайът и се обърна да си върви.

– Така и не отговори на въпроса, който ти зададох снощи – подхвърли след него Малоун. – Квит ли сме?

– Засега – отвърна, без да се обръща, Уайът.

После изчезна сред развалините.

Белият дом

4:40 ч. Следобед

Касиопея чакаше в Синята стая – същата, в която вчера се беше преоблякла и беше разговаряла с Дани Даниълс. С нея беше и Шърли Кейзър.

– Как е ръката? – попита тя.

– Адски боли.

Бяха тръгнали за Вашингтон веднага след като ги извадиха от водата. Към тях се присъединиха Шърли и Стефани. Приятелката на Първата дама получи незабавна помощ от медицинския персонал, който изненадващо обяви, че докторът на Общността е свършил отлична работа по зашиването на раната. Дадоха ѝ само болкоуспокояващи и ѝ биха инжекция против тетанус.

– Най-лошо беше в морето – каза Шърли. – Солената вода възпали раната, но все пак беше по-добре да изчезнем от яхтата, нали?

Катер на бреговата охрана беше прибрал екипажа броени минути след потъването ѝ. Хората бяха предупредени по радиото да напуснат кораба преди ракетното нападение. Потъна единствено Куентин Хейл, но той вече бе мъртъв. Стефани ѝ беше разказала всичко за онова, което беше започнал Котън и бе довършила Шърли.

– Добре ли си? – попита тя.

И двете бяха уморени до смърт.

– Доволна съм, че го застрелях. Това ми костваше един пръст, но мисля, че си струваше.

– Изобщо не трябваше да ходиш там – въздъхна Касиопея.

– Наистина ли? А ти как щеше да дойдеш, ако не бях там? Само Бог знае къде щеше да е сега Стефани, а и ние с теб.

Самоувереността на тази жена бързо се възвръщаше.

– Слава богу, че всичко свърши – добави Шърли.

Наистина беше така.

Екипи на Сикрет Сървис и ФБР бяха атакували свърталището на Общността, бяха арестували както останалите капитани, така и екипажите им. В момента се провеждаше щателен обиск на четирите имения.

На вратата се почука и в стаята се появи Дани Даниълс. И за него денят беше тежък. Веднага след завръщането им Едуин Дейвис го беше запознал с развоя на събитията. Отначало бяха само двамата, а после към тях се бе присъединила и Полин Даниълс. Никой не знаеше какво си бяха говорили в продължение на цял час зад затворените врати на кабинета през няколко стаи от тук.

– Полин иска да те види – каза президентът.

Шърли стана и се насочи към вратата, после спря и се обърна.

– Ти добре ли си?

– Що за въпрос от жена с девет пръста? – усмихна се Даниълс. – Разбира се, че съм добре.

Нямаше смисъл да се преструват, че не знаят темата на разговора в онзи кабинет.

– Всичко е наред, Дани – усмихна се в отговор Шърли. – Ти ще бъдеш мъж още дълги години, след като престанеш да бъдеш президент.