Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Нещо ново за Андреа Карбонел?

– Засега нищо – поклати глава Стефани. – Но наблюдението продължава.

Той се беше присъединил към екипа на канадската планинска полиция, който щателно претърси пещерата в основите на крепостта преди настъпването на прилива. Но от Карбонел нямаше никаква следа. Същият резултат се получи и след претърсването на залива.

– Ще продължим издирването – добави Стефани. – Все някъде трябва да открием тялото ѝ. Нали не допускаш, че се е измъкнала жива?

– Не виждам как би могла да го направи. Дори при празни шахти беше изключително трудно.

Касиопея се приближи.

– Частен разговор с президента, а? – подхвърли Малоун.

– Някои неща се нуждаеха от доизясняване.

Една жена махна с ръка от другия край на входното фоайе.

– Мисля, че е мой ред да поговоря с този човек – промърмори Стефани. – А вие двамата престанете да си търсите белята.

Малоун улови погледите, които си размениха двете жени. Изражението на Касиопея вече му беше познато. За пръв път го видя във Вирджиния, когато разговаряха за Едуин Дейвис, а за втори път – в Монтичело, когато настоя да говори насаме с президентския съветник.

– Надявам се, че все някога ще споделиш с мен онова, което знаеш – подхвърли той, след като Стефани се отдалечи.

– Правилно се надяваш.

– А защо тръгна сама за онова проклето имение? Нима не си даваше сметка, че е истинска лудост?

– А ти какво би направил на мое място? – сви рамене тя.

– Не питай.

– Извадих късмет, че ти се появи навреме.

Той поклати глава и посочи багажа им, струпан до изхода.

– Всичко е опаковано. Можем да тръгваме.

– У дома? – погледна го тя.

– Няма начин. Все още ни предстои един уикенд в Ню Йорк, до който така и не стигнахме. Театър, а после вечеря, забрави ли? Освен това още не съм видял роклята, която си купи специално за целта.

– Черна, с гол гръб. Ще ти хареса.

О, да. Поне това беше сигурно. Но имаше и още нещо.

– Преди да отлетим за вкъщи, бих искал да отскочим до Атланта да видим Гари. Може би за два дни.

Не беше виждал сина си от лятото, когато Гари прекара няколко седмици с него в Копенхаген.

– Мисля, че трябва да отидеш – кимна тя.

Той се прокашля.

– Мисля, че ние трябва да отидем. Гари смята, че си страхотна.

Касиопея се усмихна и го хвана за ръката.

– Ти ми спаси живота – добави тя. – Мисля да ти благодаря в Ню Йорк. Но най-напред трябва да подновя резервацията ни в "Сейнт Реджис".

– Вече е направено. Стаята ни чака, също като служебния самолет на Сикрет Сървис. Предложиха ни го безплатно.

– Помислили сте за всичко, мистър Малоун.

– Не за всичко. На теб оставям да запълниш празнините.

За разлика от шестте предишни приключения на Котън Малоун действието в тази книга се развива предимно на територията на Съединените щати. Двамата с Елизабет извършихме внимателно проучване в окръг Колумбия, Ню Йорк, Ричмънд, Вирджиния, Бат в Северна Каролина и в Монтичело.

Дойде време да разделим художествената измислица от фактите.

Опитът за покушение срещу Андрю Джаксън (в Пролога и Глава 13) е пресъздаден реалистично, включително и присъствието на Дейви Крокет, който помага за обезвреждането на нападателя, а после изрича думите, цитирани в текста. Джаксън действително отправя публични обвинения за заговор срещу сенатора Джордж Пойндекстър от Мисисипи (Глава 19), но те са отхвърлени от специалната комисия на Конгреса, която разследва случая. Аз реших да запазя жива тази конспиративна теория, добавяйки към нея Общността, която е изцяло плод на въображението ми.

Повечето от местата, където се развива действието, съществуват реално. "Гранд Хаят" (Глава 1.3.5 и 6), "Плаза" (Глава 24), "Сейнт Реджис" (Глава 9) и "Хелмсли Парк" (Глава 21) са известни нюйоркски хотели, които предлагат отлични условия на гостите си. "Странд" (Глава 11) е една прекрасна антикварна книжарница, която посещавам редовно във връзка със своите проучвания. Всички подробности за Белия дом и Овалния кабинет (Глава 56) са описани точно, също като гарата "Гранд Сентръл" (Глава 8), включително мостчето за пешеходци, от което се излиза на Четирийсет и втора улица. Описанията на хотела в Ричмънд, Вирджиния, в който отсядал Джеферсън, съвпадат напълно с тези в "Отнесени от вихъра".

Река Памлико и крайбрежието на Северна Каролина са изключително живописни (Глава 2, 5, 13). Не по-малко привлекателен е и Бат (Глава 15), който в миналото действително е бил рай за пиратите, а днес той е едно заспало селце с около 300 жители. Описаните в книгата имения на Общността би трябвало да се намират в горите западно от него. Регионалното летище в Грийнвил (Глава 29) действително съществува.