Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Малоун беше изненадан, че стигнаха чак дотук. На практика оценяваше шансовете им на максимум трийсет процента. Успяха да изненадат полицията. Пътят напред беше разчистен. Проблемът остана зад тях. Обърна се и видя ченгетата, които тичаха надолу по стълбите. След секунда щяха да стигнат до първата площадка и да открият огън. Той ги изпревари с три изстрела, насочени малко под тях. Куршумите рикошираха в мраморните стъпала с пронизително свирене.

Надяваше се, че не е улучил никого.

– Котън! – обади се с напрегнат глас Касиопея.

Той се обърна напред. Пред тях се появи стъклената врата, която според партньорката му щеше да бъде отключена чак в девет. Яркото утринно слънце отвъд нея означаваше свобода. Петнайсет метра.

– Време е! – подкани го Касиопея.

Той вдигна пистолета над рамото ѝ. Изстреля три куршума в бърза последователност, които разбиха част от стъкления панел на ситни късчета. Касиопея насочи мотоциклета към средата на дупката. Миг по-късно изскочиха на тротоара и тя натисна спирачките. Краката им опряха на плочите.

Перпендикулярно на хотела се виждаше оживена улица. Малоун се огледа в двете посоки, забеляза малка пролука в трафика и извика:

– Давай! Време е да изчезваме от тук!

Бат, Северна Каролина

Хейл остана доволен от подготовката. Изненадан от избора на наказанието, Нокс се поколеба, после кимна и помоли за няколко минути, за да осигури необходимите атрибути. Направи му впечатление, че останалите трима капитани са доста неспокойни. Хейл беше този, който предложи наказанието, но те не възразиха.

– Постъпил си глупаво, убивайки счетоводителя си – подхвърли Сюркуф.

– Той ме разочарова, точно като този моряк – отвърна Хейл.

– Рискувал си много – добави Когбърн. – Твърде много.

– Правя всичко възможно, за да оцелеем.

Когато ставаше въпрос за лични неща, каквото беше смъртта на семейния счетоводител, капитанът не беше длъжен да дава обяснения на никого. Всеки командваше кораба си както намери за добре. Мнението на колегите му имаше значение само когато ставаше въпрос за съвместни действия на няколко кораба на Общността.

Нокс направи знак, че всичко е готово. Хейл направи крачка напред и се обърна към множеството, събрало се под топлите лъчи на утринното слънце.

– Всеки един от нас се е клел да спазва устава. Вие печелите добре и водите добър живот. А нашата компания работи, защото всички сме единни. – Той посочи с показалец осъдения. – Но този човек плю на всичко, което ни е скъпо, и постави под заплаха живота на всеки един от вас, неговите колеги.

Мъжете се раздвижиха.

– Предателите заслужават сурово наказание! – извика Хейл.

Разнесе се одобрителен шепот. По гърба му полазиха тръпки. Чувството за превъзходство беше върховно. Липсваха само соленият бриз и полюшването на палубата.

– Сега ще станете свидетели на наказанието!

Боцманът направи знак на двамата си помощници, изправени до завързания мъж. Избраното наказание беше просто, но жестоко. Главата на осъдения беше вкарана в примката от кожени ремъци, дълги около метър. Свободните им краища бяха завързани за късите дъски в ръцете на двамата мъже.

Хейл се надяваше, че Стефани Нел наблюдава екзекуцията. Специално за тази цел беше заповядал да я преместят в килия с прозорче към площада. Искаше да ѝ покаже на какво е способен. Съдбата ѝ все още не беше решена, защото нямаше новини от Андреа Карбонел.

Двамата мъже започнаха да въртят дъските, докато затегнаха примката около черепа на жертвата. Той напразно въртеше глава в опит да им попречи.

Нокс хвърли въпросителен поглед към Хейл. Той на свой ред се обърна към тримата капитани. Те бавно кимнаха. Заповедта беше дадена и дъските се завъртяха още няколко пъти. Кожените ремъци се опънаха, примката се стегна още повече. Черепът на жертвата все още издържаше, но напрежението растеше. Окованото тяло се разтресе. Ако устата не беше запушена, от нея със сигурност щеше да излети вик на агонизираща болка.

Въртеливото движение продължаваше. Зениците се разшириха, очните ябълки неестествено изпъкнаха. Хейл беше наясно какво се случва. Очите всеки момент щяха да изскочат навън от рязко повишеното вътрешно налягане в черепа.

Тримата капитани наблюдаваха екзекуцията с нарастващ ужас. Тези хора рядко ставаха преки свидетели на бруталното насилие, до което прибягваха. Заповедите бяха едно, но присъствието на изпълнението им – съвсем друго.